За тримата млади основатели той не е призив към измама, а средство за възстановяване на социалната справедливост.

В Германия не се пресича пешеходна пътека, когато светофарът е червен.

Дори когато няма коли, когато вали, духа вятър или градушка. Това е принцип. За да нарушиш това правило, трябва да си много зле възпитан или, по-лошо, французин.

Затова може да изглежда учудващо, че в Берлин, ако имаш добри връзки, можеш да измамваш в транспорта без особени затруднения.

За целта трябва да имаш смартфон с интернет и да отвориш уебсайт, наречен „Freifahren” („пътувай безплатно”, бел. ред.).

Там може да се намери местоположението на контрольорите в метрото на германската столица (U-Bahn), трамваите и градските и регионални експресни влакове (S-Bahn), ако са били сигнализирани от общността от над 31 000 души.

Данните на платформата Freifahren се черпят до голяма степен от група със същото име в мрежата Telegram, чиято история е трудна за проследяване, но която съществува от поне пет години.

Няколкостотин съобщения на ден подробно описват местоположението на контрольорите, а понякога и физическата им характеристика, за да могат да бъдат разпознати, особено когато са в цивилни дрехи.

Осем администратори се грижат за модерацията на групата, като например изтриват снимки на контрольори, на които се вижда лицето.

„Показаха ми Telegram групата преди няколко години в коуъркинг пространството, където работех. Колегите ми я използваха редовно, за да мамят“, разказва Марлен (името е променено), 30-годишна графична дизайнерка от Берлин.

„След това малко го забравих, защото предпочитам да спазвам правилата, докато не забравих да валидирам билет, купен на телефона ми. Бях проверена и човекът беше толкова груб с мен, че си казах: трябва да предупредя хората за неговата позиция“.

Всеки ден стотици хора правят същото в криптирания чат.

В езика на Гьоте „Freifahren“ означава едновременно „да пътуваш безплатно“ и „да пътуваш свободно“. Основателите на платформата се казват Давид, Йохан и Мориц, трима студенти по информатика на възраст между 20 и 21 години. Те се запознават в университета през 2023 г.

Заедно с приятели създават уебсайта, използвайки данните на групата в Telegram.

„Искахме да допринесем с нещо, като направим данните по-визуални под формата на карта. Добавихме и функции за анализ. Редовно публикуваме доклад в Telegram с часовете и линиите, където контрольорите са най-активни“, обяснява съоснователят Йохан Триелоф.

Сайтът е с отворен код: кодът му е достъпен на платформата GitHub и всеки потребител може да предложи подобрения.

За тримата създатели, тяхното „дете“ Freifahren не е призив към измама, а средство за възстановяване на социалната справедливост.

„Моят импулс беше прочитането на книгата на журналиста и адвоката Ронен Щайнке Vor dem Gesetz sind nicht alle gleich, „Всички не са равни пред закона“, публикувана през 2022 г.  Книгата започва с случая на бедни хора, които са хвърлени в затвора, защото не могат да си платят билета или глобата в транспорта.  Това е особено често срещано в Берлин и ми се стори изключително несправедливо“, разказва Йохан Триелоф, който е израснал в германската столица.

Темата предизвиква истински дебат отвъд Рейн, дори на най-високо държавно ниво.

В центъра на проблема е закон, приет през септември 1935 г. от нацисткия режим, който криминализира лицата, които ползват обществен транспорт, без да платят за него.

На практика и днес глобата за измама се увеличава до няколко хиляди евро. Ако тази сума не може да бъде платена, лицата често трябва да излежат наказание в затвора, което може да достигне до една година.

„Хората, които се озовават в затвора, са предимно безработни или бездомни“, обяснява Леонард Исен, говорител на движението Freiheitsfonds („Фонд за свобода“), което се бори за отмяната на този закон.

„От една страна, имаме лошо поведение, което не е много сериозно – неплащане на билет за 2-3 евро. От друга страна, имаме държавата, която затваря хората и харчи 200 евро на човек на нощ в затвора. Това е несъразмерно“, твърди той.

„Германците са по-стриктни по отношение на правилата. Ние не се гордеем с измамите, както може да е случаят във Франция, така че това не предизвиква толкова шум“, добавя Исен.

Германски градове като Бремен, Дюселдорф и Лайпциг декриминализираха на местно ниво измамите в транспорта, които все още се наказват с глоби, но не водят до затвор.

На национално ниво тази смекчена мярка се отхвърля от Асоциацията на германските транспортни предприятия (VDV), която защитава възпиращия ефект на наказанията, както и възможността контрольорите да установят самоличността на лицето или да го задържат.

„Никой не подкрепя кражбата, като казва, че най-бедните нямат средства да си купят мляко. Ако се борим с претоварването на съдебната система чрез отмяна на закони, вървим по грешен път“, заяви Ларс Вагнер, говорител на VDV, през август 2024 г. пред германската медия ARD.

Макар тази част от Наказателния кодекс да е предмет на дебати в Германия, групите за взаимопомощ при измамите не са в центъра на медийното или политическото внимание.

За разлика от другата страна на Рейн, където приложението Akha, което предлагаше подобни функции в Ил-де-Франс, предизвика гнева на властите в региона.

След шум в социалните мрежи в началото на годината, нейният основател Sidox – с истинско име Sid Ahmed Mekhiche – се радваше, че за по-малко от седмица броят на потребителите е нараснал от 4000 на над 130 000 между 4 и 10 януари 2025 г., т.е. една година след стартирането му.

В крайна сметка приложението беше обявено за незаконно на основание на транспортния кодекс и беше премахнато от платформите за изтегляне след жалба от транспортната компания Île-de-France Mobilités. В началото на май създателят на приложението Akha беше осъден да заплати обезщетение на обществения транспорт в Ил-де-Франс.

„Мисля, че тук (в Германия, бел. ред.) това не е достатъчно голямо, за да привлече вниманието на основните медии“, предполага Мориц, съосновател на Freifahren.

За Марлен, която вече живее във Франция, „германците са по-стриктни по отношение на правилата. Ние не се гордеем с това, че мамим, както може да е случаят във Франция, така че това не предизвиква толкова голям шум“.

Берлинската транспортна компания (BVG) не е коментирала тези общности за взаимопомощ от август 2011 г., когато в пресата се появи информация за групи във Facebook, които предупреждават за контрольори.

Тогава тя смяташе, че това по-скоро насърчава хората да си купят билет, когато разберат, че наоколо има контрольори.

Засега тази практика е законна в Германия, тъй като се ползва от правна неяснота.

„Приложенията за откриване на радари по пътищата, които функционират по подобен начин, не са незаконни сами по себе си. Забранено е само да ги носите в колата“, подчертава Йохан Триелоф.

За всеки случай сайтът Freifahren моли потребителите си „да имат валиден билет за пътуването си“ и „да не използват активно приложението по време на пътуването“.

Но дори и без портали за влизане във вагоните и красив уебсайт с отворен код, който може да подтиква към нарушаване на закона, процентът на измамите в Берлин остава значително по-нисък от този в метрото и на пероните в Ил-де-Франс: 3% срещу около 5% за метрото и RER в Париж.

За щастие, не се изчисляват същите статистики за пешеходните преходи, защото французите биха имали още повече причини да се срамуват. | БГНЕС

Матео Парен, редактирано от Емил Вайзан, материал за портала Slate.