Международен екип от астрономи, ръководен от Университета на Уоруик, откри планетна система, подредена в почти обратен ред на нашата и на повечето други, съобщава уебсайтът „The Debrief“. Необичайната „обърната” планетна система около звездата LHS 1903 поставя под въпрос разбиранията на астрономите за образуването на планетите, след като е наблюдавана от спътника CHEOPS на Европейската космическа агенция.
Астрономите не вярват, че типичният ред на планетите е случаен. Едно от обясненията е, че интензивното звездно излъчване отнема атмосферата от планетите, близки до звездата, като оставя само по-отдалечените светове, способни да натрупат дебели газови обвивки. Екипът предполага, че външната скалиста планета може да представлява свят, който или никога не е придобил плътна атмосфера, или я е загубил в началото на своята история.
Изследователите тествали няколко възможни обяснения и отхвърлили две от тях. Една от идеите била, че планетата е разменила местата си с една от газовите планети. „Отхвърлихме тази идея, тъй като според стандартната теория за образуването на планети външната планета би трябвало да размени местата си с двете газови планети“, обясни д-р Уилсън. „Това би дестабилизирало орбитите на планетите, което би довело до излизане от планетарната система, сблъсък с други планети или със звездата-гостоприемник. Извършихме динамични симулации и установихме, че настоящите орбити са стабилни, което означава, че смяната на орбитата на тази планета може да бъде отхвърлена.“
Друга възможност била, че голямо сблъскване е отнело атмосферата на планетата.
„Подобно на смяната на орбитата, едно единствено гигантско сблъскване, което би имало достатъчно енергия, за да отстрани предсказаната атмосфера на външната планета, би дестабилизирало орбитата и потенциално би унищожило самата планета“, добави д-р Уилсън. „Изключихме и много по-малки сблъсъци, тъй като такава буря от обекти, преминаващи през планетарната система, най-вероятно би засегнала и вътрешните планети, отнемайки им атмосферите. Към момента на формирането на тази последна външна планета, системата може би вече е изчерпала газа, който се счита за жизненоважен за формирането на планети“, казва д-р Уилсън. „И все пак тук има малък, скалист свят, който опровергава очакванията. Изглежда, че сме намерили първото доказателство за планета, която се е формирала в среда, изчерпана от газ.“ Екипът счита, че теоретичният модел, известен като формиране на планети отвътре навън, най-добре обяснява наблюденията. Вместо да се формират едновременно, планетите може би са се формирали последователно. Тъй като по-ранните планети са консумирали повече от газа и праха в протопланетарния диск, последната планета се е формирала в среда, до голяма степен изчерпана от материали.
„Формирането на планети отвътре навън беше разработено, за да обясни радиусите на планетарните системи, открити от космическия телескоп „Кеплер“. Това обаче е първият път, когато то се съчетава с физиката на протопланетарния диск, за да се интерпретират плътността и състава на екзопланетите. Бъдещи мисии, като PLATO на Европейската космическа агенция, ще открият още планетарни системи, които ще ни позволят да тестваме формирането отвътре навън още повече.“, обяснява д-р Уилсън. | БГНЕС