България не може да поема дългосрочни ангажименти за конкретни количества вода към Гърция, тъй като климатичните промени, намаляващият речен отток и нарастващите потребности на населението и икономиката правят подобни гаранции невъзможни. Това става ясно от отговори на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) до БГНЕС по повод изявлението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, че София и Атина трябва да постигнат „дългосрочно споразумение за трансграничните води“, включително за реките Арда и Марица.

Отговорите на екоминистерството очертават предпазлива, но ясно аргументирана позиция, основана на климатичните реалности и необходимостта от защита на водната сигурност на България.

Климатичните промени вече променят водния баланс

МОСВ се позовава на анализ на НИМХ, според който климатичните промени вече оказват „съществено въздействие върху водните ресурси в региона на Балканите“, като променят хидроложките условия и увеличават необходимостта от адаптивни решения, базирани на научни данни и прогнози.

Министерството подчертава, че през последните години се наблюдава повишаване на средногодишните температури, а прогнозите сочат бъдещи промени във водния режим. Макар тази година валежите през май да са били над нормата в голяма част от страната, включително с наводнения в някои райони, тенденцията в дългосрочен план остава тревожна.

Особено показателна е оценката на ведомството, че „климатичните изменения и въздействието им върху оттока в глобален, но и в регионален мащаб водят до силно намаляване на оттока на реките“.

България отказва предварителни гаранции за конкретни водни обеми

На въпроса какви количества вода България би могла да гарантира в дългосрочен план, МОСВ дава еднозначен отговор: такава оценка не може да бъде направена.

Според министерството наличният воден ресурс зависи от множество променливи фактори – сезонни колебания, валежи, хидроложки условия, климатични промени и динамиката на потреблението.

„Еднозначна оценка в конкретни количества за дългосрочен период не може да се направи“, посочва МОСВ.

Още по-важно е уточнението, че дори когато се изготвят разчети, те могат да бъдат валидни само за конкретни периоди и сценарии. „Разчети могат да бъдат изготвяни за конкретни периоди и сценарии, но не могат да служат като дългосрочно гарантирани във времето водни количества“, подчертава ведомството.

Това на практика означава, че София не разглежда възможността за фиксирани и безусловни ангажименти за водни обеми в бъдещо споразумение.

МОСВ настоява за механизъм за корекции при суша

В отговорите си министерството очертава и един от най-важните принципи, които според него трябва да залегнат в евентуална бъдеща договореност между двете държави.

Според МОСВ е „целесъобразно да има механизъм“, който да осигурява периодичен преглед на водните количества и да отчита променящите се климатични, хидроложки и екологични условия.

Ведомството изрично посочва, че такъв механизъм трябва да позволява адаптиране на ангажиментите при „продължителни периоди на суша, екстремни климатични явления, намален воден ресурс или възникване на риск за водоснабдяването, земеделието, енергетиката и екосистемите на българска територия“.

Министерството добавя още един ключов акцент – решенията трябва да се базират на обективни данни и научни оценки, като „приоритетно се гарантира защитата на националните интереси и устойчивото управление на водните ресурси“.

Послание към Атина: изградете собствена инфраструктура

Най-категоричната позиция в отговорите на МОСВ е свързана с бъдещите инвестиции в управлението на водите.

Българската страна счита за „целесъобразно Гърция да предприеме мерки за развитие на собствена водностопанска инфраструктура на своя територия, включително изграждане на язовири и съоръжения за съхранение и управление на водните ресурси“.

Според министерството подобни инвестиции ще намалят зависимостта от външни съоръжения за съхранение и акумулиране на води и ще повишат устойчивостта на страната към засушавания и други неблагоприятни явления.

Тази позиция идва на фона на гръцките очаквания за дългосрочна предвидимост по отношение на водните ресурси и показва, че София разглежда въпроса не само през призмата на двустранните отношения, но и като въпрос на национална ресурсна сигурност.

Националният интерес и водната сигурност остават водещи

МОСВ уточнява, че няма самостоятелна компетентност да води международни преговори или да поема ангажименти от името на държавата, но участва в междуведомствени консултации и предоставя експертни становища.

В същото време министерството формулира принципна позиция за бъдещите разговори между София и Атина. Според нея всяка бъдеща договореност трябва да отчита едновременно международните ангажименти на България и принципите на добросъседство, но и „необходимостта от защита на националния интерес, устойчивото управление на водните ресурси и гарантирането на водната сигурност на България“.

МОСВ подчертава, че евентуално бъдещо споразумение трябва да бъде съобразено с актуалните хидроложки условия, въздействието на климатичните промени и потребностите на българските граждани, икономика и околна среда.

Така отговорите на ведомството показват, че България не отхвърля възможността за дългосрочна рамка на сътрудничество с Гърция по трансграничните води, но поставя ясно условие: всяко бъдещо споразумение трябва да бъде гъвкаво, основано на реалните водни ресурси и подчинено на защитата на българската водна сигурност. І БГНЕС