Археолози откриха древен лагер на близо 4500 години на отдалечените острови Китсисут в района на Високата Арктика, между Гренландия и остров Елсмир в Канада, съобщава уебсайтът "The Debrief". Находката може сериозно да промени досегашните представи за мореплавателните умения на древните народи в полярните региони.

Резултатите от изследването сочат, че обитателите на района през Бронзовата епоха са разполагали с много по-развити морски технологии, отколкото се смяташе досега.

Досега учените приемаха, че първите известни плавания между Канада и Гренландия са извършени през XIII век от инуитите от културата Туле. По-късно същия маршрут използват и скандинавските мореплаватели, включително Лейф Ериксон, достигнал източното крайбрежие на Канада около 1000 година.

Новото откритие обаче показва, че хора са прекосявали опасните арктически води хиляди години по-рано.

Екипът от учени Матю Уолс, Мари Клайст и Полин Кнудсен изследва следи от ранни палеоинуити, открити на островите Китсисут. Районът е достъпен единствено чрез пресичане на труден морски участък, който остава свободен от лед през цялата година.

Това означава, че древните обитатели са разполагали с надеждни плавателни съдове и добре развити навигационни умения за придвижване в открити води.

Изследователите смятат, че плавателните съдове вероятно са били изработвани от дърво, кожи на морски бозайници и други специализирани материали. Подобни плавания биха изисквали не само напреднали технологии, но и добре организирана система за строеж, поддръжка и използване на лодките.

Откритието подсказва също, че ранните палеоинуити не са били просто ловци, приспособяващи се към суровите условия на Арктика. Те са били активно свързани както с морските, така и със сухоземните екосистеми и вероятно са оказвали влияние върху тяхното развитие.

Учените посочват, че досегашните теории разглеждат природните процеси в арктическите райони като почти изцяло независими от човешка намеса. Новите данни поставят въпроса дали ранните човешки общности не са участвали активно във формирането на местната екологична среда.

„Способността да достигнат до Китсисут и свързаните с това технологични, социални и екологични последици поставят нов въпрос: дали ранните палеоинуити не само са се адаптирали към околната среда, но и активно са я променяли?“, отбелязват авторите на изследването.

Специалистите определят откритието като едно от най-значимите за последните години в арктическата археология, тъй като то разкрива много по-сложна картина на живота и мореплаването в далечния север преди хилядолетия. | БГНЕС