Желанието на САЩ да придобият Гренландия предизвиква остър конфликт в рамките на НАТО. Президентът Доналд Тръмп, разгневен от съпротивата на европейските съюзници срещу опитите му да анексира автономната датска територия, заяви на 17 януари, че ще наложи 10% мита върху вноса от осем европейски държави, които два дни по-рано са изпратили войски там. Европейските лидери дадоха ясно да се разбере, че няма да се поддадат на натиск.

В пространна публикация в социалните мрежи Тръмп обвини съюзниците, че създават „една много опасна ситуация за безопасността, сигурността и оцеляването на нашата планета“. Той добави, че митата от 10% ще нараснат до 25% през юни и ще останат в сила „докато не бъде постигната сделка за пълното и тотално закупуване на Гренландия“.

Разговорите между американски и датски представители през миналата седмица не доведоха до споразумение. Хиляди гренландци и датчани излязоха по улиците с посланието, че територията „не се продава“, а европейските лидери реагираха остро на заплахата с мита. Френският президент Еманюел Макрон заяви: „Нито заплахи, нито натиск ще ни повлияят – нито в Украйна, нито в Гренландия“. Премиерът на Швеция Улф Кристершон отправи сходно твърдо послание: „Няма да позволим да бъдем изнудвани“. Британският министър-председател сър Киър Стармър определи американската заплаха с мита като „напълно погрешна“. Лидерите на ЕС обещаха координиран отговор.

Залогът за НАТО е огромен. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди още на 5 януари: „Ако Съединените щати решат да нападнат военно друга държава от НАТО, тогава всичко ще спре. Това включва НАТО и следователно следвоенната система за сигурност“.

Разногласия между членове на Алианса не са нещо ново. Между 50-те и 70-те години Великобритания и Исландия водят т.нар. „войни за треската“, като през 1975 г. исландски кораби откриват огън. По-сериозен пример е нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г., довело до пряк сблъсък с гръцко-кипърски и гръцки сили. В отговор Гърция напуска интегрираното военно командване на НАТО за шест години. През 1996 г. гръцки изтребител сваля турски самолет над Егейско море, а през 2020 г. турски военен кораб насочва радар за управление на огъня към френска фрегата в Средиземно море на фона на напрежението около гражданската война в Либия.

Тези инциденти имат ограничени дългосрочни последици. Американските заплахи към Гренландия са далеч по-сериозни, защото САЩ остават политическият и военният гръбнак на НАТО. Вече 75 години американски генерал заема поста върховен главнокомандващ на съюзните сили в Европа. Отбранителните планове на НАТО за Европа, включително за Гренландия, са изготвени от последния такъв командващ – Кристофър Каволи – и предполагат висока степен на американско участие. Американски офицери оглавяват и са вплетени във всяко голямо командване. Без американска въздушна мощ и разузнаване силите на НАТО биха се изправили пред много по-трудна и скъпа задача да спрат руска агресия.

Поглъщането на Гренландия от САЩ – било то чрез юридически натиск или със сила – би довело до срив на европейското доверие в член 5 от договора, клаузата за взаимна отбрана. Доналд Тръмп неведнъж е поставял под съмнение този ангажимент, а доверието в Европа вече е изключително крехко. Готовността да бъде разчленена една европейска държава поражда въпроса защо Вашингтон би защитил друга, ако бъде нападната от Русия.

Дори без боеве по улиците на Нуук, шокът от почти безкръвно присъединяване би означавал дълбоко и необратимо разочарование. Бившият пратеник на администрацията на Джо Байдън в НАТО Джули Смит пита: „Как НАТО може да продължи жизненоважната си работа срещу Русия, когато най-мощният му член нарушава териториалния суверенитет на друг съюзник?“.

Европейските правителства биха се изправили пред труден избор. Част от тях биха сметнали Гренландия за твърде малка и маловажна, за да се рискува срив на трансатлантическите отношения, докато други биха се опасявали, че разривът може да насърчи Русия да тества или атакува европейската отбрана.

Един от възможните отговори е твърд отпор. Европа би могла да прибегне до икономически мерки чрез санкции и мита. Европейският съюз досега се въздържаше от тежки ответни действия срещу митата на Тръмп заради зависимостта си от американската военна мощ, но настоящата заплаха може да промени тази логика. След публикацията на президента високопоставени членове на Европейския парламент намекнаха, че търговското споразумение между ЕС и САЩ от миналия август може да не оцелее. По-агресивен икономически подход, насочен към американските технологични компании, също е възможен, но той би изисквал едновременно спешно увеличаване на разходите за отбрана. Нова търговска война би натоварила сериозно бюджетите.

Бъдещето на американските сили и бази в Европа също би станало ключов въпрос. Много държави биха искали те да останат като гаранция за сигурност, независимо от арктическите амбиции на Вашингтон. Други биха използвали заплахата от изтегляне като средство за натиск. Проектирането на американска военна мощ към Африка и Близкия изток би било изключително трудно без достъп до европейски бази като Рамщайн в Германия. Залавянето на танкер, свързан с Венецуела, на 7 януари например е зависело от достъп до британски летища и бази, както и от неуточнена подкрепа от Дания. Способността на САЩ да наблюдават и противодействат на заплахи в Арктика – формалният мотив зад стремежа към Гренландия – разчита на сътрудничеството на Гренландия, Исландия, Великобритания, Норвегия и други съюзници от НАТО.

Внезапен разрив би могъл да постави Великобритания пред криза в системите ѝ за радиоелектронно разузнаване, ядреното възпиране и бъдещите подводни сили. Много европейски военновъздушни сили не биха могли да използват пълноценно най-модерния си самолет F-35 без достъп до американски комуникации, данни за насочване и боеприпаси, което би ги принудило към по-ограничен подход.

Европейските лидери могат да се окажат притиснати между общественото недоволство – 62% от германците подкрепят оказването на помощ на Дания при конфликт със САЩ – и реалността на зависимостта. НАТО е прекалено сложна структура, за да се разпадне за ден. Джули Смит отбелязва: „Влиянието върху алианса няма да бъде незабавно. Не очаквам тържествено обявяване, че той затваря врати. Възможен е сценарий, при който НАТО продължава да функционира, но без онова базово доверие, което стои в основата му от създаването му преди около 75 години“. | БГНЕС

---

Анализ на The Economist.