Оттеглянето на Кристиан Шмит от поста върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина не изглежда доброволно. Възможно е роля да играят и бизнес интереси, свързани с фамилията Тръмп.

Кристиан Шмит от Християнсоциалния съюз обяви, че ще се оттегли от поста върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина. Бившият германски министър на земеделието съобщи предварително пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ днес, че ще напусне поста. В изявление, разпространено от ръководената от него Служба на върховния представител, се посочва, че след близо пет години „Кристиан Шмит лично е решил да прекрати службата си по прилагането на мирния процес в Босна и Херцеговина“. Той обаче ще остане временно на поста, докато бъде намерен негов наследник.

Институцията на върховния представител съществува от края на войната в Босна между 1992 и 1995 г., отнела живота на над 100 000 души и прогонила милиони от домовете им. Основната задача на поста е да следи за спазването на следвоенния ред и на Дейтънското мирно споразумение, с което войната бе прекратена с посредничеството на САЩ. Предстоящото оттегляне на Шмит отдавна е тема както в дипломатическите среди в Сараево, така и в босненските медии.

Ако това действително се случи, предаването на поста няма да бъде нито доброволно, нито в избран от него момент. От месеци насам Съединените щати настояват все по-настойчиво Шмит да напусне незабавно, а последните сигнали сочат дори ултимативен тон. Според информации Вашингтон иска да назначи „по-удобен“ наследник.

Шмит предупреждава за „демонтаж“ на Босна

Във вторник Шмит трябва да представи редовния си шестмесечен доклад за ситуацията в Босна пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Според проектодоклада до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който от дни циркулира в западни посолства в Сараево, той отправя необичайно остро предупреждение за опасност от разпадане на Босна и за „демонтаж“ на държавата.

В центъра на критиките е политиката на босненската Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина. Там водеща фигура остава дългогодишният президент и премиер Милорад Додик, въпреки че според решение на Конституционния съд няма право да заема официален пост в продължение на години.

Додик, близък съюзник на Владимир Путин и един от малкото европейски политици, присъствали на ограниченото военно шествие в Москва на 9 май, дълго време срещаше съпротива от страна на САЩ и ЕС заради сепаратистката си реторика. При президента Доналд Тръмп обаче Вашингтон се дистанцира от този американско-европейски консенсус.

Босна била „взета за заложник“

Американските санкции срещу Додик, най-близките му съратници и семейството му бяха отменени през октомври 2025 г. без обяснение. Преди това Додик е инвестирал значителни средства в лобистка дейност в САЩ. Най-големият син на Доналд Тръмп, Доналд Тръмп-младши, наскоро посети правителствения център на Република Сръбска в Баня Лука, а активисти от движението MAGA планират там инвестиционна конференция.

Без да споменава Додик по име, Шмит отбелязва в доклада до генералния секретар на ООН, че „териториалната цялост“ на Босна е поставена под въпрос. Той предупреждава и за „все по-конфронтационна политическа реторика, която открито взема на прицел мюсюлманските бошняци по етнически и религиозни причини“. По думите му Босна е била взета „за заложник“, най-вече от Република Сръбска.

Като примери Шмит посочва блокирането на назначаването на нови съдии в Конституционния съд, парализата на горната камара на босненския парламент и финансовото изтощаване на държавните институции, чието финансиране не е увеличавано от десетилетие и реално е било орязано. Според него хроничният недостиг на средства, наложен умишлено по политически причини от Додик, засяга армията, полицията и обществената телевизия, чието съществуване вече е поставено под заплаха. Шмит определя процеса като „пълзящ демонтаж“ на Босна.

Натиск срещу Шмит и американски газови планове

Той отправя косвени критики и към Хърватия и хърватските политически среди в Босна. Дебатите за създаване на отделна териториална единица за босненските хървати, т.нар. „трета ентитетна единица“, според него представляват „опити Босна да бъде разделена по етнически линии“. Същата цел преследвали и твърденията, представящи Босна като арена на „сблъсък на цивилизациите“, в който християнството било атакувано от радикалния ислям през последните 30 години. По думите му това е опит „да бъде разрушен многоетническият, мултирелигиозен и мултикултурен характер на Босна“.

Натискът за отстраняването на Шмит, упражняван от САЩ, може да е свързан и с проект, подкрепян от приближени до Тръмп. Малко известна до скоро американска компания, управлявана от предприемачи, близки до американския президент, планира изграждането на газопровод от терминал за втечнен газ на хърватското крайбрежие до Босна, по който да се доставя американски шистов газ. Предвижда се и строителство на газови електроцентрали, чиято икономическа ефективност буди съмнения.

Додик, който като съюзник на Путин обикновено блокира американски инициативи в Босна, чрез партията си е подкрепил напълно този проект. Не може да бъде доказано, че във Вашингтон в замяна са обещали да отстранят неговия „заклет враг“ Шмит, когото Додик и подкрепящите го среди в Москва наричат „гаулайтер“. Но, както се изразява един източник, „при настоящите обстоятелства“ подобно предположение далеч не е чиста спекулация.

Дали определяната от наблюдатели като „яростна“ американска кампания за отстраняването на Шмит ще успее, ще зависи и от реакцията на държавите членки на ЕС, включително Германия. Бившият върховен представител Волфганг Петрич, австрийски дипломат и главен преговарящ на ЕС по време на войната на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., заяви пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, че дори САЩ не могат еднолично или срещу волята на ЕС да решат кой да бъде върховен представител в Босна.

„Компетентният орган за това остава Съветът за прилагане на мира“, подчерта той.

Този орган обединява 55 държави и организации, подкрепящи мирния процес в Босна. Сред тях са много страни от ЕС и САЩ, както и Канада, Русия и Турция. При единен отпор от страна на съвета Вашингтон трудно би наложил волята си по стандартен дипломатически път. Остава обаче въпросът дали Германия и останалите европейски държави са готови точно сега да влизат в нов конфликт със САЩ заради привидно второстепенен проблем. | БГНЕС