Гърция е изправена пред необходимостта да си направи правилните изводи от последната война в Близкия изток и при нужда да коригира външната си политика. Конфликтът показа, че въпреки огромното военно превъзходство на САЩ и Израел над Иран, то не беше достатъчно, за да пречупи съпротивата на Техеран, независимо от впечатляващите първоначални резултати от военните операции. Иранският режим остана на власт, макар и с промени в ръководството, а е възможно дори да е станал още по-твърдолинеен. Впоследствие се появиха и разминавания между позициите и целите на Вашингтон и Тел Авив, от които Техеран успя да се възползва по време на преговорите.

Войната започна без знанието на останалия свят с участието на двама съюзници, а на този етап приключи по решение само на единия от тях, докато другият изрази сериозни опасения относно условията на споразумението за прекратяване на огъня.

Това създава предпоставки както за вътрешнополитическа нестабилност в САЩ и Израел, особено предвид предстоящите ключови избори, така и за частична дестабилизация в региона. Теократичният режим в Иран не беше свален, а Израел се отдалечи още повече от повечето арабски държави, които го смятат за основния виновник за кризата.

Изглежда, че предшествениците на президента Доналд Тръмп са следвали стратегия за защита на Израел, която при необходимост е предпазвала страната и от собствените ѝ грешки, както и от спорните решения на нейното ръководство. Тръмп подкрепя Израел още по-категорично, макар и по-скоро инстинктивно, но същевременно е далеч по-нетърпелив и винаги се стреми към възможно най-бързо прекратяване на всеки въоръжен конфликт, за да може икономическата активност да бъде възстановена.

Ако успее да остави кризата в Близкия изток зад гърба си и намери начин да сложи край на войната в Украйна, вниманието му вероятно ще се насочи към Източното Средиземноморие. Там текат интензивни процеси, насочени основно към премахване на практическите, а не непременно на правните пречки пред проучването и добива на въглеводороди. САЩ могат да предложат на Гърция меморандум за разбирателство, най-вече по отношение на Либия, който обаче няма да реши въпроса с разграничаването на морските зони.

Що се отнася до Близкия изток, гръцката инвестиция в стратегическите отношения с Израел остава непроменена. Израел обаче е по-изолиран от всякога, влиянието му отслабва, а върху него оказват натиск както регионални сили, включително Турция, така и Европейският съюз.

Дори в САЩ много представители на еврейската общност и част от произраелското лоби смятат, че при сегашното си ръководство Израел все повече изглежда като отблъскващ съперник, а не като привлекателен партньор. Неслучайно взаимното недоверие между турското ръководство и редица арабски лидери постепенно отстъпи място на общото убеждение, че Израел играе дестабилизираща роля, което ги сближава.

Напълно основателно, макар и със закъснение, Гърция балансира външната си политика, като засилва връзките си с арабските държави в региона, без да забравя, че за повечето от тях Израел вече е част от проблема. Затова страната трябва да обмисли възможността да развие посредническа роля в момент, когато посредничеството става все по-необходимо и все по-търсено.

При управлението на Тръмп Съединените щати вече не се възприемат като напълно надежден съюзник. Въпреки това Гърция успя да избегне конфронтация с американския президент, предоставяйки поисканите съоръжения и услуги. Атина възнамерява да бъде сред първите държави, ако бъде взето решение за изпращане на военноморски сили в района около Ормузкия проток.

За страната е от ключово значение да промени подхода си и да участва по-активно в мисии извън непосредствения си географски регион, когато това ѝ осигурява стратегическа роля. Това важи особено за сигурността на морските маршрути. През следващите години енергийната свързаност, транспортните коридори и преструктурираните вериги за доставки ще бъдат сред основните теми за международната общност, а Гърция има възможност да поеме инициативи в тези области.

Необходимо е също така страната да участва по-активно в дебата за нестабилната позиция на Европа в бързо променящата се международна среда, като защитава собствените си позиции. Поемането на председателството на Съвета на ЕС през втората половина на 2027 г. предоставя добра възможност за това. Накрая, Гърция трябва да активизира отново отношенията си както с Иран, така и с Русия. І БГНЕС

---------------

Константинос Филис е доцент в Американския колеж в Гърция и директор на Института по глобални въпроси към колежа. Анализът му е публикуван в „Катимерини“.