В центъра на Баренцбург, селище на архипелага Шпицберген, Норвегия, над площадa бди бюст на Ленин. Обществените табели са на кирилица, а стенописи и плакати възхваляват руски учени и творци. Руският трикольор развява от сградите до тези на „Арктикуголь“ – руска минна компания. Телефонната услуга е на руска фирма, а магазините продават руски краставички, риба в консерви и газирани напитки. Наоколо са разположени научни институти от Русия. Двама геолози от Санкт Петербург обясняват, че са на годишното си изследователско посещение.

На пръв поглед Баренцбург изглежда като част от Русия, но това не е така. Селището е геополитически парадокс – руско стопанисван град върху норвежка територия в Арктика. Архипелагът Шпицберген принадлежи на Норвегия, която има безспорен контрол благодарение на договор от 1925 година. В момента на публикуване на материала норвежкият премиер Йонас Стьоре бе домакин на церемония по случай 100-годишнината в Лонгирбюен – столицата на архипелага. Все пак договорът дава права на граждани и компании от други държави, включително Русия, да добиват ресурси, особено въглища, от 30-те години насам.

Някои западни разузнавателни служби се опасяват, че това създава възможности за руска намеса и провокации. Началникът на норвежкото разузнаване, адмирал Нилс Андреас Стенсонсес, предупреди през юни, че Арктика напоследък привлича все повече внимание от Русия, тъй като Балтийско море вече е враждебна зона за Москва след нахлуването ѝ в Украйна. Преди три години руски риболовни кораби саботираха комуникационен кабел, свързващ архипелага с норвежкия континент. Следващата година Путин обяви Норвегия за „враждебна страна“, а през март Русия обвини Норвегия в нарушение на договора с военните си действия в Шпицберген.

За жителите на Баренцбург и още по-малкия минен град Пирамиден близостта с Русия означава все по-голяма изолация. Млада жена, която пристигнала от Москва преди месец, признава, че отчаяно иска да си тръгне. Населението на Баренцбург е спаднало от близо 2000 души през миналия век до около 340. Няма икономическа изгода от мина, която добива нискокачествено сяросъдържащо въглище, изгаряно на място – комините на електроцентралата гълтат мръсни облаци над близките ледници.

Украинци, които преди работеха в мините, вече са заминали. Либерални руснаци също са избягали, някои се заселиха в процъфтяващия Лонгирбюен, на 40 км с лодка, снегоход или хеликоптер. Една рускиня разказва, че станало „твърде сложно“ да остане в Баренцбург след като открито се обявила срещу войната в Украйна. Друг казва, че е блокиран на острова без паспорт и обещава никога да не се върне в Русия. Дори кратко посещение на Баренцбург крие рискове – руснаци, пътували за гласуване в президентските избори миналата година, били претърсвани и следени.

Норвежкият губернатор на Шпицберген Ларс Фауз контролира руските селища и съобщава, че няма напрежение, но властите вече не препоръчват на норвежци и чуждестранни туристи да ги посещават. Някои все пак идват да карат ски, да наблюдават диви животни като полярни мечки, моржове и китове, и да разглеждат остарялата съветска архитектура. Емблематична е четириетажната „Стела“ – ярко оранжево-бял блок, рекламиран като „най-северният небостъргач в света“.

Времената на по-добри отношения между градовете са отминали. Кметът на Лонгирбюен Терье Ауневик отбелязва, че вече няма взаимни посещения на национални празници. Руският парад е по-войнствен и включва символи на културна разлика, като дървен православен кръст. Няколко съветски знамена са нарисувани по сгради в Баренцбург. Руснаците могат да посещават архипелага без визи, ако пътуват с лодка от Мурманск. Един пропутински духовник многократно е посещавал града, заснеман до православни религиозни символи.

Един от петербургските геолози разказва, че десетилетия е проучвал територии в Шпицберген за редкоземни и други минерали заедно с полски, германски и норвежки колеги, но днес работи само с руснаци. Норвежка морска биоложка в Лонгирбюен казва, че съвместните ѝ изследвания с руски учени за морето и ледовете в близкия фиорд са прекратени.

Русия няма да затвори постепенно разпадащото се селище. Предложила е да създаде изследователски център за учени от Глобалния юг, но норвежците едва ли ще го допуснат. Баренцбург остава място с пропагандна и вероятно разузнавателна стойност за Владимир Путин. Въглищата в мината може и да не си заслужават добива, но те дават на Русия оправдание да остане закотвена там. |БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Анализ на Дъ Економист