Германският канцлер Фридрих Мерц предприе широкомащабни промени в сигурността, икономическата и миграционната политика още през първите си 100 дни на поста, но в управляващата коалиция вече се появяват сериозни пукнатини.

В изборната нощ през февруари въодушевеният Мерц обеща да внесе малко „рамбо замбо“ в длъжността – жаргонен израз, който може да означава както диво и радостно преживяване, така и хаос. На 69 години, сбъднал амбицията си да ръководи водещата икономика на Европа, той незабавно се зае с промени, предимно в отговор на трусовете, предизвикани от американския президент Доналд Тръмп.

„Германия се завръща“, заяви Мерц, обещавайки да възроди икономиката, армията и международния авторитет на Берлин след „три безлични години“ при центристко-лявото управление на Олаф Шолц. Още преди официалното му встъпване в длъжност, християндемократите (ХДС/ХСС) и социалдемократите на Шолц (ГСДП) разхлабиха дълговите правила и отпуснаха стотици милиарди евро за въоръжените сили и рушащата се инфраструктура.

Мерц се зарече да изгради „най-голямата конвенционална армия в Европа“ пред лицето на враждебна Русия и да запази силната подкрепа за Украйна в синхрон с Париж и Лондон. Обещанието за повишаване на военните разходи за НАТО му спечели благоразположението на Тръмп, който го прие топло в Белия дом през юни – само седмици след напрегната среща с украинския президент Володимир Зеленски.

Когато Израел бомбардира ирански цели, Мерц – известен с острите и често провокативни реплики – го похвали, че върши „мръсната работа“. Миналия петък обаче той предприе смела стъпка, замразявайки износа на оръжие за Израел заради кампанията му в Газа.

На вътрешния фронт Мерц рязко затегна политиката спрямо нелегалната миграция – рязък завой от по-центристкия курс на дългогодишната му съперничка в партията Ангела Меркел. Според него трябва да се отговори на тревогите на избирателите по този въпрос, за да се спре възходът на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която спечели рекордните 20% през февруари.

Силният му фокус върху международната политика му донесе прозвището „външнополитически канцлер“. Но у дома расте напрежението – социалдемократите усещат, че са засенчени или изтикани на заден план. За мнозина от тях дясноконсервативните позиции на Мерц са трудни за преглъщане в този брак по сметка, сключен след катастрофалния им изборен резултат от 16%.

И сред избирателите Мерц не е успял да спечели широка симпатия – личният му рейтинг е спаднал с 10 пункта до едва 32%, според последното проучване на ARD.

Първите признаци на напрежение се появиха още при встъпването му в длъжност на 6 май, когато бунтовнически депутати гласуваха против него на първия тур на тайния вот. Макар че бе утвърден на втория, инцидентът показа скритото недоволство в ляво-дясната коалиция.

Мнозина се противопоставят на твърдата му линия по миграцията, плановете за съкращаване на социалните помощи и ограничената му ангажираност с климатичната политика. Мерц предизвика възмущение и с отказа си да разреши издигането на LGBTQ знаме върху сградата на парламента, заявявайки, че Райхстагът „не е циркова палатка“.

Най-сериозната криза в коалицията дойде миналия месец при наглед рутинната процедура за избор на трима нови съдии във Върховния съд. Дясномедийна кампания се насочи срещу кандидатката на ГСДП, Фрауке Брозий-Герсдорф, наричайки я „лявоактивистка“ заради позициите ѝ по абортите и други теми. ХДС/ХСС оттеглиха подкрепата си и отложиха гласуването, предизвиквайки гнева на социалдемократите. Спорът се проточи, докато Брозий-Герсдорф не се оттегли.

Допълнително напрежение възникна, когато баварската сестринска партия на ХДС поиска драстично орязване на социалните помощи за украинските бежанци – позиция, която ГСДП категорично отхвърля.

Вицеканцлерът Ларс Клингбайл предупреди консерваторите да се въздържат от нови провокации, заявявайки пред „Велт“: „В това правителство вече има твърде много спорове“. И двата партньора знаят, че откритите конфликти отблъскват избирателите, както се случи при предходната трипартийна коалиция на Шолц, и дават коз на АзГ – общия им политически противник.

Засега Мерц и повечето политици са в лятна почивка, оставяйки нерешените проблеми да тлеят. Според Волфганг Шрьодер от университета в Касел, канцлерът мисли в „голямата картина“ и не се интересува от „дребния шрифт“. Но досегашните най-големи кризи в управлението – от спора за съдиите до украинските бежанци – всъщност са били именно за „дребния шрифт“. | БГНЕС