Вихрони Попнеделев: Изкуството отваря въображението, ИИ е официална форма на кражба

Рисуването е музика, а изкуственият интелект е официална форма на кражба, заяви пред БГНЕС проф. Вихрони Попнеделев, на когото екипът на агенцията гостува в арт центъра му в Долно Камарци.

Изкуството отваря въображението на децата, а то е най-важното – да си представят, че могат да станат летци, гъбари, лекари – каквото и да е, но по най-добрия начин. Въображението дава живот!

С тези думи проф. Вихрони Попнеделев посреща екипът на БГНЕС в арт центъра му в Долно Камарци. В подбалканското село творецът е от много години, а пленерите, изложбите и атмосферата, която създава там заедно със съпругата си проф. Аделина Попнеделева, художниците приятели и гостите е все едно се прибираш у дома.

„Ще покажем, че животът е хубав”, добавя художникът, докато тича из двора, търси си ризата, слага сламена шапка на главата и взема четката.

В двора на къщата е горещо, но не като в София, макар слънцето да е по права линия на небето. В двора са още петима художници и всички са боси на тревата. Темата днес е женско голо тяло, а модел е очарователната Анджи Караминкова, която също рисува. Вълнува се от абстракции и обича да работи с маслени бои.

Вихрони скицира, взема четката, завърта я на платното после влиза в къщата да приготви обяда.

Казва, че не му липсва нито Пловдив, нито София и се чувства свободен, че никой не му държи сметка и той не дължи отчети на никой. „Тук няма завист“, добавя той.

„Не съм доволен единствено, че родители не водят децата си на откриване на изложби“, казва той докато разказва за последния пленер с деца и чийто рисунки е подредил на голямата маса в арт пространството.

Арт център Вихрони се помещава в някогашния стол на училището в Долно Камарци. За реконструкцията на сградата отговорност имат дъщеря му Ева Попнеделева и зет му. Преди няколко години проектът им получи и номинация от платформата ArchDaily за културна сграда на годината, а пространствата без колони вътре са впечатляващи.

„Не беше честно да изринем всичко. На чисто се строи много по-лесно, но си казахме, че все пак трябва да има история“, каза проф. Попнеделев преди да влезем в основната изложбена зала.

Архитектурният шедьовър получава одобрение и от местното население: „Те го наричат нашето НДК! Имат чувството, че и те са допринесли“.

Влизаме в галерията и на първия етаж са подредени картини на Иван Кирков, Греди Асса, Любен Зидаров, Валентин Щинков и други. Има и голяма колекция от последния пленер в Долно Камарци – звездите на галерия „Интро“, твоите от нея предстои да бъдат показани в София.

„За мен художникът трябва чрез картините си да внуши радостта от живота, радостта, че е жив този, който ги гледа и да открие потребност и той да създава, да прави нещо добро“, казва проф. Попнеделев и сериозно апелира:

Вместо да се зъбят, нека да рисуват!

„Неслучайно изкуството е нещо, чрез което контактуваш с света. Искаш да покажеш своето отношение, искаш да кажеш нещо и го казваш там. Никому не вредиш“.

Проф. Вихрони Попнеделев освен художник е и бивш ръководител на катедра текстил в Националната художествена академия (НХА).

„Най-важно е да научим децата да се радват на изкуството, да правят опити за изкуство. Не може да му се караш на детето, че е нарисувало круша, която приличала на дюля“, казва още художникът.

В часовете по рисуване в училище не трябва да се пишат оценки.

„Как може да пишеш двойка или тройка, ми те всичките са за шестици. Едно дете го гледах с какво удоволствие размазва всички бои. Освен това рисуването е и много сполучлива терапия“.

В центъра му идват и групи, които водят психотерапия, рисуват при него и правят глинени фигури.

„Рисуват, пеят, танцуват – така трябва да е!“.

Според проф. Попнеделев фактът, че много художници имат собствени галерии е добре, защото все по-малко зависят от Министерство на културата и шефовете там.

„Там те (служителите на МК – бел. ред) имат достатъчно много работа, но се задоволяват да уреждат разни свои хора, финансират разни глупави програми“, ядосва се той и обръща внимание на друг проблем.

Керамиката в България изчезва.

„Тук има три основни керамични школи, които в момента не се учат никъде и като история на изкуството. Едната е Великотърновската, другата е Троянската и Бусинската. Ще се забравят!“, предупреждава Вихрони Попнеделев.

Керамиката в България изчезва и това е причината преди години да иска да кандидатства по проект за нейното съхранение. Горчив опит, с който още веднъж се затвърждава правилото за „свои хора“. Не получава дори отговор защо му е отказано финансиране.  

Колкото до изкуствения интелект художникът е откровен, че досега е виждал много смешни неща:

„Изкуственият интелект е една официална форма за кражба на авторство. След време ИИ ще произвежда много мои картини, сигурен съм, но няма да създава мои. Художникът се промяна, така че изкуственият интелект трябва да съобрази и дали от много работа ръката не е започнала да трепери. Но кой знае, науката е голяма работа“, коментира Попнеделев.

Долно Камарци го знаят из цяла България, а и в Китай.

„В Долно Камарци идват хора от Америка, от различни страни в Европа – идват цели семейства с по 3 – 4 деца и рисуват“, признава Вихрони Попнеделев. В арт центъра му има и стаи за гости. Концепцията им е много интересна и са свързани с периода му в група „Града". Първата е посветена на колегата му и приятел Андрей Даниел, втората на Греди Асса, в третата Недко Солаков е рисувал върху стената.

„За да не продам някой ден творбата му“, шегува се проф. Попнеделев.

От 18 до 23 август в художествената галерия на СБХ арт център Вихрони и Институтът по изкуство „Юмей“ в Шанхай откриват изложбата „Създаване на нематериално културно наследство на младежите от Китай и България – изложба на менторски творби 2025“.

„Преди около половин година дойдоха тук 20 художници, ние им бяхме домакини – рисуваха, купиха си картини, аз много харесвам техния чай, те – ракийката. Прекрасно се разбираме и това се разви във времето. Сега ще дойдат ментори и техните ученици. Аз ще съм ментор на българската част и ще им демонстрирам техники с вълна“, сподели проф. Попнеделев.

Китайските творби привнасят изящество, търпение и философска тишина, а българските – земност, ритъм, и експресия. Там, където едната култура оставя място за дъх, другата го изпълва с глас. Това преплитане създава не просто експозиция, а преживяване, което докосва и ума, и сетивата.

Един от менторите, които ще пристигнат в Долно Камарци и после в София ще е Чжу Дзянпу с артистичен псевдоним Да Пу. Той е известен художник в областта на тушовото изкуство и преподавател по изобразително изкуство. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон