Един от начините да се предпазим от това е да купуваме и използваме пластмасови изделия, които са от утвърдени марки и доказан произход.

Това заяви в интервю за БГНЕС гастроентерологът д-р Ирина Боева. Д-р Боева прекарва последната година от образованието си по медицина в Университетска клиника в Дрезден, Германия, а днес работи в Отделението по инвазивна гастроентерология на УМБАЛ „Софиямед“. С нея разговаряме за невидимата заплаха за човешкия организъм – микропластмасата, която се среща почти навсякъде около нас. 

Специалистът подчерта, че взаимодействието между микропластмасите и човешкия организъм е тема, която все повече набира популярност и буди притеснения. 

Италианско проучване, публикувано в авторитетно списание през 2024, съобщава че има пряка връзка между състава на атеросклеротичните плаки и съдовите инциденти - т.е. пациентите, с високо съдържание на микропластмаси в атеросклеротичните си плаки са с по-висок риск да развият инфаркт или инсулти в следващите няколко години. 

Пластмасите тип бисфенол А и фталати вече са забранени за производство на изделия, които имат контакт с храна и напитки в страните от ЕС. „Те се наричат още ендокринни разрушители, тъй като имат структура, подобна на естрогена, и могат при подрастващи да доведат до нарушения в развитието и растежа“, обясни гастроентерологът и обърна внимание, че при възрастни хора тези съединения  могат да доведат до стерилитет и други ендокринни нарушения. 

Съществуват хипотези, че е възможно голямото количество микропластмаси да са свързани с развитието на автоимунни заболявания. 

„Съветът за по-здравословен начин на живот е доколкото е възможно човек да се предпазва от микропластмаса“, подчерта д-р Боева.

Специалистът съветва потребителя да избира разумно – например, да си купи не три рокли от изкуствени материи като найлон или полиестер, а една, но да е от памук или коприна; както и да избягва покупката на евтини пластмасови съдове и кутии, и да ги замени с такива от по-устойчиви материали като медицински силикон, естествен бамбук, неръждаема стомана, стъкло или керамика. 

„Счита се, че ползването на прахосмукачка с ХЕПА филтър, закупуването на кана или машина за филтриране на вода, и избягването на вода в пластмасови бутилки може да намали приема на микропластмаса“, добавя експертът.  

Ясно е, че няма как да изключим напълно пластмасата, тъй като индустрията ни е така базирана и пластмасата ни заобикаля навсякъде, но също така можем и да избираме тъканите и състава на предметите, които използваме ежедневно каза още д-р Боева. 

Важно е също как употребяваме пластмасовите изделия. Най-опасното нещо, което човек може да направи с пластмасовите съдове, е да ги нагрее. „В никакъв случай не трябва да ги слагаме в микровълнова фурна. Също така, не е хубаво да наливаме в тях врели супи, чайове, кафета и т.н. Миенето на пластмасови съдове и прибори на най-високите градуси на съдомиялната -до 80-90 градуса, също биха могли да ги направят опасни. Нежелателно е да се употребяват пластмасови изделия, ако те са силно надраскани“, предупреди д-р Боева. Тя е категорична, че счупени, повредени, надраскани пластмасови съдове е по-добре да се изхвърлят. 

Иначе, в бита ни е пълно с микропластмаса – това са почти всички пластмасови съдове за съхранение, опаковки, прибори, бутилки, чаши. При пране дрехите, постелките и завивките от найлон, полиестер и акрил /от който се правят почти 90% от плетените дрехи и килими, бел. ред./ отделят голямо количество микропластмаси, които попадат във водата. Те не могат да бъдат пречистени през пречиствателните станции, и попадат в подпочвените води.

Всички автомобилни гуми са направени от синтетичен каучук, който при триене с настилките, особено при по-високи температури, отделя в атмосферата микропластмаси. 

Микропластмасата се среща и в козметиката. Все още се създават кремове, пасти за зъби, скрабове, маски за лице, които съдържат т.нар. „абразивни микроперли“, които на практика представляват умишлено създадени микропластмасови частици. Те също могат да бъдат опасни.

Поради съдържанието на микропласмаси във водоемите – вече всички ракообразни, миди, стриди, скариди и раци, са пълни с микрочастици пластмаса. Те филтрират водата, и се превръщат в естествен “резервоар” за микропластмаси. 

Сред храните с високо съдържание на миркопластмаса са и кореноплодните, които растат в почвата и имат постоянен контакт с водата – като картофи, цвекло, моркови, пащърнак, също могат да бъдат с доста високо съдържание на микропластмаси.

Другата голяма група са храните, които са преработени, консервирани и пакетирани в пластмасови опаковки. 

Морската сол може да се окаже по-опасна от стандартната готварска сол, защото в нея може да се съдържа голямо количество микропластмаси. Според някои изследвания оризът по време на самата му преработка също може да бъде в контакт с микропластмаса, и е хубаво да бъде добре измит преди употреба.

Европейският съюз има строги регулации за безопасността и съдържанието на пластмасите, влагани в продуктите от различните индустрии. І БГНЕС