Иран изглежда допуска преминаването на избрани кораби през Ормузкия проток, освобождавайки ограничен поток от петрол и газ, който помага за задържане на глобалните енергийни цени.

„Karachi“ – танкер за суров петрол под пакистански флаг – премина през протока в неделя, като излъчваше местоположението си, превръщайки се в първия неирански кораб, направил това, според системата за проследяване MarineTraffic.

Съдът, среден по размер танкер, превозващ суров петрол от Абу Даби, е отплавал от остров Дас – ключов център за офшорна преработка и износ на нефт и газ в Персийския залив, разположен на около 160 километра северозападно от континенталната част на Обединените арабски емирства.

Преминаването на „Karachi“ може да показва, че Иран допуска част от неиранските петролни товари при договорени безопасни маршрути, смятат морски анализатори. Колкото повече петрол напуска Персийския залив към пазари като Индия и Китай, толкова по-малка е конкуренцията за барели от САЩ и други производители, което би трябвало да облекчи цените за всички. На 16 март референтните цени на петрола се понижиха, като сортът Брент се търгуваше около 100 долара за барел.

През уикенда индийски министри приветстваха преминаването на два танкера с втечнен нефтен газ през протока след разговори с Техеран. Един от тях – „Shivalik“ – достигна пристанище Мундра в щата Гуджарат на 16 март, според данни на MarineTraffic. Другият – „Nanda Devi“ – се очаква да достигне индийското крайбрежие на 17 март.

Индийското правителство се опитва да предотврати недостиг на втечнен газ, след като фактическото затваряне на протока прекъсна основния източник на това широко използвано гориво за готвене.

Безопасното преминаване на двата индийски танкера последва телефонен разговор между индийския премиер Нарендра Моди и иранския президент Масуд Пезешкиан, както и след като Индия съдейства за репатрирането на над 140 ирански граждани със специален полет.

На пазара на суров петрол 17 танкера са преминали през протока от втория ден на войната до 15 март, според компанията за проследяване Kpler. 7 от тях са плавали под ирански флаг, което предполага, че са превозвали ирански петрол. Не е ясно накъде са се отправяли, но Китай купува по-голямата част от санкционирания ирански петрол. Само един от 17-те танкера, управляван от компания в Хонконг, се е насочил към Европа.

Някои кораби, които са посочвали дестинации, свързани с Китай, също са били допускани да преминат, отбелязват анализатори.

Президентът Доналд Тръмп обеща военноморски ескорт за разблокиране на протока и заяви, че администрацията му планира да обяви коалиция за охрана на корабоплаването. Въпреки това страни като Австралия и Япония заявиха, че не планират да изпращат военни кораби в района.

Европейски корабни оператори посочват, че договореното преминаване на кораби без връзка със САЩ или Израел и насочени към неутрални страни може да бъде начин част от енергийните доставки от Близкия изток да продължат.

Според анализатори досега през протока са преминавали предимно кораби от т.нар. „тъмна флота“ на Иран, но изглежда режимът започва да допуска и други съдове, макар да не е ясно по какви критерии.

Трафикът през Ормузкия проток остава далеч под предвоенните нива. Средно около пет кораба дневно са преминавали през последната седмица, в сравнение със 125 преди конфликта. През уикенда са преминали само три петролни танкера при около 40 за нормален двудневен период.

Около 1100 кораба, включително 250 петролни танкера, са блокирани в Персийския залив, посочват анализатори. Основната причина е високият риск – този месец са извършени над две дузини атаки срещу търговски съдове в региона.

Експерти предупреждават, че дори с военноморска защита няма да е възможно да се осигури безопасно преминаване за всички кораби, а един инцидент би могъл да възпре операторите.

Дори след нормализиране на ситуацията ще са нужни седмици, за да се разчисти натрупаният трафик. В най-тясната си част протокът е широк около 34 километра, но само два тесни коридора са достатъчно дълбоки за големи танкери, което създава „двулентова магистрала“ и сериозно затруднява движението.

Анализатори отбелязват, че все още е рано да се каже дали ще бъде въведена официална система за разрешения за преминаване, но посочват като възможен модел практиката на хутите в Червено море, които изискваха предварително одобрение за корабите. | БГНЕС

-----

Ребека Фенг, „Уолстрийт Джърнъл“