Желанието на президента Доналд Тръмп да сложи край на войната с Иран е поставено на изпитание, след като Техеран откри огън по американски военни кораби в понеделник и сериозно наруши усилията на САЩ за възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток.

Американски представители заявяват, че в продължение на дни Тръмп се колебае между два противоположни импулса: да накаже сурово Иран за отказа му да се откаже от ядрената си програма и да избегне сериозна ескалация, която би могла да въвлече САЩ още по-дълбоко в конфликт в Близкия изток. По думите им Тръмп иска да избегне нова бомбардировъчна кампания, като предпочита договорено решение, което да сложи край на ядрените амбиции на Техеран и на продължаващата от седмици война, довела до повишение на цените на горивата и нанесла щети на световната икономика.

Сега Тръмп е изправен пред ограничен избор – да нареди нова серия въздушни удари срещу Иран или да пренебрегне действията на Техеран и да продължи дипломатическата си инициатива.

Говорейки в Белия дом на 4 май, Тръмп даде сигнал, че засега възнамерява да запази настоящото положение.

„Наричам го малка война“, каза той пред група собственици на малък бизнес. По думите му конфликтът е „малко отклонение и се развива много добре“.

Примирието между САЩ и Иран се разклати в понеделник, след като американските военни бяха принудени да отблъснат атаки в Ормузкия проток. След като Иран изстреля крилати ракети и други снаряди по американски военни кораби и търговски съдове, Централното командване на САЩ съобщи, че е използвало хеликоптери „Апач“, за да потопи ирански бързоходни катери, които тормозели корабоплаването в протока.

След тази поредица от хаотични събития Тръмп не стигна дотам да обяви, че Техеран е нарушил примирието, което подсказва, че може да е склонен да пренебрегне действията на Иран от 4 май. Вместо това президентът насърчи Южна Корея да се включи в ситуацията в Ормузкия проток, след като един от нейните кораби се запали вследствие на експлозия.

Тръмп също така обяви пресконференция за 5 май с участието на висши представители на Пентагона, като остави на министъра на отбраната Пийт Хегсет и на председателя на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн да очертаят следващите стъпки на администрацията. На 4 май президентът каза, че се намира в силна позиция, независимо дали ще възобнови военните действия или ще продължи преговорите с Техеран.

„По един или друг начин печелим. Или ще сключим правилната сделка, или ще спечелим много лесно от военна гледна точка“, каза той в интервю за консервативния радиоводещ Хю Хюит.

Натискът върху Тръмп се засили и от страна на негови политически съюзници, които го призоваха да разреши нови удари като бърз отговор. Иран „абсолютно“ е нарушил примирието, заяви сенатор Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина и привърженик на американска намеса, според когото Тръмп трябва да отвърне с „голяма, силна, болезнена и кратка“ атака.

„Днешните действия са несъвместими с режим, който търси дипломатическо решение“, допълни Греъм.

По думите на представители на администрацията, Тръмп не желае отново да се оказва в ситуацията да нанася удари по Иран, въпреки че нараства недоволството му от нежеланието на Техеран да направи отстъпки по ядрената тема. В редица последни разговори с помощници той изразил разочарование, че американската блокада на Ормузкия проток – макар и ефективна за нанасяне на икономически щети на Иран – не е принудила Техеран да приеме неговите искания. Тръмп е разглеждал различни военни опции – от удари по оставащите 25% от иранските обекти в списъка на Пентагона до осигуряване на военноморски ескорт на танкери през стратегическия воден път.

В крайна сметка той одобри последния план за предоставяне на търговските кораби на подробна информация, която да им позволи безопасно преминаване през Ормузкия проток. Това решение бе възприето като среден вариант между пълномащабна война и блокада, след среща с висши представители на Пентагона миналата седмица. Операцията, известна като „Проект Свобода“, започна на 4 май без ангажименти от съюзници за участие, след като американски дипломати са били изпратени да търсят подкрепа едва пет дни по-рано.

В рамките на часове Иран изстреля крилати ракети по два кораба на ВМС на САЩ, според адмирал Брад Купър, командващ Централното командване на САЩ, и атакува Обединените арабски емирства. Всяка намеса в американската операция „ще трябва, за съжаление, да бъде посрещната с решителна сила“, написа Тръмп в Truth Social. Някои американски и чуждестранни представители смятат, че той вероятно ще разреши военен отговор срещу Иран в рамките на дни, макар анализатори да отбелязват неговото очевидно нежелание за нови въздушни удари.

„Съветът, който получи в началото на войната – че бомбардировките над Иран ще доведат до бърза и лесна победа – се оказа погрешен. Подозирам, че сега той е скептичен дали САЩ трябва да продължат с ударите“, каза Вали Наср, бивш американски служител и експерт по Иран от университета „Джонс Хопкинс“.

Говорителката на Белия дом Анна Кели заяви, че президентът държи всички опции отворени, докато се стреми към споразумение с Иран. „Президентът държи всички козове, докато преговарящите продължават работата си, за да гарантират, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“, каза тя.

Колебанието на републиканеца между война и сделка не е спряло администрацията да следва политика на постепенно увеличаване на натиска върху Иран.

След началото на примирието на 7 април САЩ започнаха преговори за демонтаж на иранската ядрена инфраструктура и запасите от обогатен уран. Техеран оказа съпротива, което доведе до налагането на блокада на корабите, пътуващи до и от ирански пристанища на 13 април. Усилията за сделка не дадоха резултат, но Тръмп беше уверен в ефективността на мярката, заявявайки, че тя е „100% безпогрешна“.

На 4 май САЩ създадоха координационен център за подпомагане на безопасното преминаване на кораби през протока и обявиха предстояща резолюция в ООН, осъждаща Иран за поставянето на мини и опитите за събиране на такси от преминаващите съдове.

Според представители Тръмп и част от екипа му се опасяват, че ескалация в Ормузкия проток може да засенчи предстоящата среща на върха с китайския лидер Си Дзинпин. Министърът на финансите Скот Бесънт призова Пекин да убеди Техеран да се откаже от контрола върху стратегическия пролив. „Да видим дали ще се включат с дипломация“, каза той пред Fox News.

Миналата седмица китайското министерство на търговията нареди на пет рафинерии да не се съобразяват с американските санкции, свързани с иранския петролен сектор – сигнал, че Пекин едва ли ще се вслуша във Вашингтон.

Сенатор Греъм призова Тръмп да разреши кризата в Ормузкия проток преди визитата си в Китай – държава, която предоставя икономическа и материална подкрепа на Иран.

„Макар да искаме стабилни отношения, няма да позволим да ни подценяват“, заяви той. | БГНЕС 

Александър Уорд, "Уолстрийт Джърнъл".