Единството на Северноатлантическия съюз е най-голямата гаранция за едно ненападение срещу негов член. Това заяви в интервю за БГНЕС вицеадмирал о.з. Пламен Манушев,  председател на Комисията по външна политика и член на Комисията по отбрана в 44 Народно събрание.

С него разговаряме за предизвикателствата пред България и европейските съюзници от алианса на фона на нарасналите притеснения, че член 5 от Договора за НАТО може да не бъде задействан.

Вашингтонският договор е подписан през 1949 г., има общо 12 члена, но от тях именно член 5 е основополагащ. „Когато го прочетем точно какво гласи, тогава можем да си дадем и някои от отговорите какво ще се случи, ако една от страните бъде нападната и как ще реагират останалите. Макар да е общоприето, че ако бъде нападната една страна-членка или няколко от тях, автоматично всички обявяват война и започват да воюват срещу нападателя, но член 5 не гласи точно това“, обясни вицеадмирал Манушев.

Член 5 разглежда въоръженото нападение срещу една или няколко държави, но отговорът на всяка една от държавите е, че те се съгласяват да окажат помощ на нападнатата или нападнатите държави, като предприемат действия, които смятат за необходими, включително употребата на въоръжена сила.

„Тук става дума за един процес, а не за непосредствено действие веднага. Досега наистина всички членове на НАТО смятаме за основен член 5 и се надяваме на него. Цялото ни военно строителство, цялата ни военна стратегия, всички стратегически документи и оперативни планове на Българската армия и държава са направени при условие, че ще бъде задействан член 5, а виждате как е записан той“, обясни вицеадмирал Манушев.

В последните месеци, особено след идването на администрацията на Доналд Тръмп на власт в САЩ, се забелязва едно притеснение как Вашингтон би реагирал, ако съюзниците имат нужда от подобна помощ. „Идеята на член 5 при създаването на НАТО е била, че ако някоя от страните бъде нападната, ще има военен отговор преди всичко и главно от Съединените щати, тъй като те са най-голямата въоръжена сила. С тези сигнали, които идват от Вашингтон при администрацията на президента Тръмп, че не е сигурно, че ще се ангажира с член 5, може наистина да се тревожим“, каза той и добави, че Европа вече работи за това как трябва да се променят плановете и военното строителство при една такава евентуална възможност, ние също трябва да го направим. „Но аз лично не вярвам, че САЩ ще се откажат от Европа и няма да й окажат помощ, ако бъде нападната държава-членка на НАТО“, подчерта вицеадмирал Манушев.

Той е категоричен, че основната сила на военно-политическия съюз НАТО е, че сме заедно и трябва да бъдем заедно. „Единството е основната му сила. И това от дълги години е целта на президента Владимир Путин да отслаби това единство, да отслаби единството и на Европейския съюз. Със сигналите, които идват отвъд океана, това единство изглежда разклатено. И за това има такова притеснение не само у нас, а при всички европейски членове на НАТО. Виждате какви спешни мерки се предприемат и се надявам, че Европа ще има време да се подготви. Единството на Северноатлантическия съюз е най-голямата гаранция за едно ненападение срещу негов член. Надявам се това единство да остане въпреки приказките“, заяви вицеадмирал Манушев.

Той припомни, че по времето, когато в продължение на 6 години е ръководил българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО съюзниците от Източна Европа многократно са поставяли пред генералния секретар въпроса дали могат да разчитат на член 5. „Категоричният отговор беше да, ще се помага, но самият механизъм как това нещо ще стане общо взето няма отговор и при едно такова нападение явно ще отнеме време да се реагира колективно“, заяви вицеадмиралът.

Той отбеляза, че този казус е описан много добре през 2015 г. в книгата „2017: Войната с Русия“ на генерал Ричард Ширеф, който е заемал ключов военен пост от 2011 до 2014 г. в командването на НАТО в Европа. В нея е описана една фиктивна война срещу една от балтийските държави и колко време отнема реакцията на алианса. „Макар и тогавашното положение да е било тревожно, поне в Алианса имаше единство и водач беше САЩ. И тогава имаше съмнения и слабости в задействането и слабости в отношението на редица политики, особено в Европа, по отношение на подготовката и отделените средства за отбрана, така че тревога с основание има. Надявам се да има разум и войната между Русия и Украйна да приключи, да настъпи един дълготраен мир, макар и замразен, но да спре да се воюва там. А за единството на НАТО ще трябва много работа и много борба още“, обобщи вицеадмирал Манушев.

Той честити 6 май Деня на храбростта на всички мъже и жени, които служат в  Българската армия, както и на всички ветерани. „Искам да пожелая на нашите воини да са живи и здрави, да имат силата и мъжеството да бъдат готови да защитят Отечеството, както го е правила армията ни от стотици години“, пожела вицеадмирал Пламен Манушев. І БГНЕС