Изкуственият интелект не е съвършен, защото е създаден от човека, който също не е създаден съвършен. Това заяви в интервю за БГНЕС скулпторът Вежди Рашидов, министър на културата (2009-2013 г. и 2014-2017 г.)

За химията с Ватикана и папите

Връзката на Вежди Рашидов с Ватикана започва далеч преди той да стане министър на културата и да посети в това си качество града държава на папите по случай 24 май Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура.

Още през 1981 г. като млад артист той е награден със златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери. Той печели престижното отличие в битка с над 500 творци от цял свят. „Беше едно от първите ми пътувания в чужбина. За пръв път видях папа на живо. Папа Йоан Павел ІІ ме прие на кратка аудиенция във Ватиканската библиотека, за да ми връчи медала и паричната премия. За пръв път се почувствах по-богат. За съжаление, не съм знаел, че могат да ми направят снимка… Така и си останах без снимка с папа Йоан Павел ІІ“, спомня се Рашидов.

Първата му крачка към ватиканската администрация е свързана с един куриозен случай, останал незабелязан с години. Оказва се, че в надписа на български в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където светите Солунски братя са правили своето богослужения, има една объркана буква, която с години си е стояла така. „Като министър на културата се обърнах към Ватикана, защото само те можеха да решат този проблем. И направихме нова каменна плоча. Така започна моя контакт“, разказа Вежди.

Той има две срещи с папа Бенедикт ХVІ и четири с папа Франциск. „Как се появи химията между мен и папите? С едно запомняне. Явно, моята физиономия се помни лесно. Създадохме при срещите топъл контакт, човек усеща тези неща. Същите топли отношение преди това създадох и с Реджеп Тайип Ердоган, докато беше кмет на Истанбул“, сподели творецът.

При едно от посещенията на министър-председателя Бойко Борисов във Ватикана на папата е подарена маска на Бетовен, изработена от Рашидов, който също е участник в делегацията в качеството си на министър на културата. „Никога няма да забравя този миг. Папата отвори кутията, погали маската. Тогава Борисов каза, че нейният автор е министърът на културата и ме представи. Той ме прегърна и химията стана“, обясни Вежди.

Следващия месец той трябва да открие изложба в Рим и непременно ще отиде да се поклони на гроба на папа Франциск, който ни напусна на деня след Великден. Вежди Рашидов е имал срещи и топъл контакт и с други духовни водачи, сред които са покойният български патриарх Неофит, който беше „един много одухотворен човек“, вселенският патриарх Вартоломей, католикосът на Армения и др.

Българинът и свободата

За Вежди Рашидов един от най-големите ни проблеми като нация е това, че не знаем какво да правим с нашата свобода, когато я получим. „За съжаление, ние винаги сме като зависими роби. А робът има тази привичка, като му дадат свобода, той не знае какво да я прави, отново се заробва. Не знам защо така се случва“, отбеляза той. 

Проблем е, че губим самочувствие, а губейки него, губим и идентичността си. Трябва да имаме малко по-устойчив и сериозен характер, да не подаваме така лесно и да не бъдем чуждопоклонници, смята той.

Според него българинът понякога е най-големият си враг. „Трябва да се научим, че светът е сцена, на която България трябва да присъства. На тази сцена има 7.5 милиарда души, а не 6 милиона. Трябва да присъстваме, няма значение, че сме малък народ. Но като народ трябва да създаваме качество, за което да бъдем уважавани и оценявани. Трябва да разберем, че никой не ни е враг и сами се погубваме“, заяви Вежди. Талантливите хора трябва да успяват и в България, а не само когато излязат в чужбина. „Защо един Борис Христов трябва да отиде в Италия, за да разберем, че е велик? Защо един Жул Паскин трябва да тръгне от Видин и да седи в Париж, за да знаем, че е велик? В същото време имаме една БАН, където някои учени са известни само до нейните врати. Не го разбирам това, има нещо сбъркано“, заяви Вежди и добави: „Така рухва ценностната ни система, затова нямаме самочувствие. Ние имаме вносни дрехи и те не са наши. Маркови дрехи и те не са наши“.

Да запазим човешкото в ерата на изкуствения интелект

Изкуственият интелект през последните години навлиза все повече в редица области на нашия живот. Вежди Рашидов има големи резерви към него. „Изкуственият интелект стана силна мода. Няма нищо съвършено. Самият човек не е създаден съвършен. Бог не го е направил идеалната рисунка и той има своите недостатъци. А след като човекът, който е създал изкуственият интелект не е съвършен, тогава и интелектът няма да е съвършен“, смята творецът. 

В същото време има опасност той да бъде използван и в отбраната, както се е случвало много пъти досега с редица изобретения. Най-известният пример са верижните машини, които са създадени да помагат на хората в земеделието, но много бързо намират приложения и в създаването на оръжия. „Когато едно нещо са ражда, то покрива и друго. Ако тука вървиш за добро, тука вървиш за лошо. Това е балансът на живота. Ако има ден, има нощ. Ако има красиво, има грозно. Така, че веднага ще се роди и другото, което ще е отрицателното, пагубното, лошото“, заяви Рашидов. 

Той е категоричен, че човек не трябва да губи човешката си химия.  

„Не трябва да губим чувствителността, емоциите и любовта си. Любовта е една от най-големите добродетели. Да можеш да обичаш, не да мразиш само! Човек не мрази само. Той трябва да обича. Да полага усиля любовта да е в по-големи количества и тогава съотношението става по-добро. Това е пътят, иначе не виждам как ще оцелеем“, подчерта Вежди Рашидов. І БГНЕС