Будапеща, Гара „Келети“. Влаковете тук не превозват само хора и стоки. По релсите пътуват зависимости – икономически, политически и стратегически, които свързват Централна Европа с Балканите и отварят широко вратата на Китай към Европейския съюз. Новият филм на БГНЕС с автор Димитър Русков разкрива как мрежа от кредити, проекти и политически съюзи постепенно променя геополитическата карта на региона.

Филмът проследява как китайските кредити разширяват политическото влияние на Пекин чрез авторитарните режими в Унгария, Сърбия и Северна Македония. Непрозрачни заеми, подписвани чрез институции като Bank of China, водят до политически обвързаности.

В центъра на разказа е железопътната линия „Будапеща–Белград“ – символ на китайското настъпление чрез инициативата „Един пояс, един път“. Експертите предупреждават, че проектът е скъп, непрозрачен и с минимален икономически ефект. „Ще изплащаме този дълг стотици години“, казва унгарският политик Мартон Томпош, подчертавайки абсурдността на трасето, което заобикаля ключови унгарски градове.

Кметицата на IX район на Будапеща, Кристина Барани, предупреждава: „Проблемът не е заемът, а условията му.“ Според нея скритите клаузи и липсата на обществен контрол върху договорите поставят Унгария в опасна ситуация. Виктор Орбан е ключова фигура в тази мрежа. След като ЕС замрази европейските фондове, той обърна Унгария към Пекин и Москва. Унгария е плацдарм за китайските интереси в ЕС, а филмът показва как китайски технологии за лицево разпознаване, камери и софтуер за проследяване вече се използват срещу протестиращи и опозицията в страната. Нелегални китайски „полицейски участъци“ и шпионска инфраструктура превръщат Будапеща в хъб на контрол и влияние. Направен бе и опит за създаване на кампус на китайския университет „Фудан“, свързван със шпионаж и най-лошите пороци на комунистическия режим в Китай, спрян заради масови протести на унгарците.

Анализаторът Тамаш Матура обяснява, че Орбан изгражда система от себеподобни режими, която подкопава единството на Европа. Унгарският депутат Акош Хадхази допълва, че моделът на Орбан е съзнателно ориентиран към Изтока и обслужва личното му оцеляване във властта. Журналистът Йожеф Макай предупреждава, че китайските системи в Унгария могат да се прилагат за контрол над гражданите. Бившият депутат Андраш Фекете-Дьор описва контрола на Виктор Орбан върху медиите и разпространението на фалшиви антиевропейски новини и наративи.

В Сърбия президентът Александър Вучич копира стратегията на Орбан, използвайки китайските пари, за да бетонира властта си. Черна гора пък бе на ръба на фалита заради кредити от Пекин. Сръбският политолог Вица Митрович разкрива как китайските компании контролират миннодобива и застрашават околната среда, както и здравето на обикновените хора.

В Северна Македония китайските капитали са навлезли дълбоко в медиите и политиката, а проектът „Сръбски свят“ цели засилване на зависимостта от Белград. Бившият шеф на македонското контраразузнаване Горан Митевски уверява, че Белград, Будапеща и Пекин координират медиен и политически контрол върху страната и отправя призив към службите за сигурност да противодействат на чуждата намеса.

Гърция е другата ключова точка. През 2009 г. китайската компания COSCO поема контрола върху 67% от пристанище Пирея – стратегическа врата към Европа. Пекин инвестира и кредитира с милиарди долари в гръцкия морски транспорт, превръщайки Средиземноморието в китайски логистичен хъб.

Китайската стратегия за мегаинвестиции, дългово обвързване и технологично проникване създава спирала на зависимост за малките икономики на Балканите. Критични транспортни артерии като Коридор 10 могат да се превърнат в инструмент за политически натиск и заплаха за военната мобилност на НАТО.

Естественото разширяване на Европейския съюз е нежелано от авторитарните режими в региона. Филмът на БГНЕС показва как, зад фасадата на инфраструктурни проекти, се изгражда нова геополитическа архитектура, в която Китай, Русия и авторитарните лидери в Западните Балкани се стремят да прекроят бъдещето на Европа. | БГНЕС