Китайските лидери усещат историческа възможност, съобщи Дъ Икономист. Непоследователната търговска политика на президента Доналд Тръмп, огромните бюджетни дефицити и заплахите за независимостта на Федералния резерв рискуват сериозно да отслабят долара. От януари насам американската валута е паднала със 7% спрямо търговски претеглен индекс и отчете най-лошия старт на годината от 1973 г. За разлика от това, стриктно контролираната китайска валута — юанът — достигна най-високото си ниво, откакто Тръмп бе преизбран през ноември. Чуждестранните инвеститори се вливат на пазара, а към тях се присъединяват и много правителства. Само този месец лидери от десет държави, включително Индия и Русия, се съгласиха да уреждат по-голяма част от търговията си в местни валути.

Подобни инициативи не са новост, както и стремежът на Китай да интернационализира юана. Първият опит започна през 2009 г., когато страната разхлаби някои капиталови ограничения. Но през 2015 г. фондовият срив и обезценяването на валутата предизвикаха масов отлив на капитали, което доведе до нови ограничения и спря възхода на юана. Сега обаче властите са решени напредъкът да бъде траен и да запазят по-строг контрол върху капиталовите потоци.

Китайските лидери смятат, че глобално приетият юан може да предпази износителите от колебанията в стойността на долара и да притъпи ефекта на американските финансови санкции. Някои официални лица дори се надяват, че чуждестранните компании и инвеститори ще приемат твърдия държавен контрол не като пречка, а като предимство. През последните години Китай постигна изненадващи успехи: нарасна делът на юана в международното фактуриране и в задграничното кредитиране, както и изграждането на финансови механизми извън доларовата система. Но за да се засили употребата на юана, са нужни нови стимули за чужденците да държат и търгуват активи в тази валута.

Въпреки това юанът все още изостава значително. Макар Китай да формира близо една пета от световната икономика, валутата му се използва само в 4% от международните плащания по стойност, спрямо 50% за долара. Активите в юани представляват едва 2% от валутните резерви на централните банки, докато доларовите — 58%. Ограниченията върху движението на капитали са основната причина за този дисбаланс, като много икономисти смятат, че интернационализацията на юана е невъзможна, докато тези бариери съществуват.

Историческият опит обаче подсказва друго. Дори след като Съединените щати станаха най-голямата икономика, бяха нужни десетилетия, за да доминира доларът. Сравнено с този времеви хоризонт, Китай напредва учудващо бързо. Делът на юана в международните плащания се е удвоил от 2022 г. насам, най-вече благодарение на вътрешни промени. Днес над 30% от външната търговия на страната се извършва в собствената ѝ валута — спрямо 14% през 2019 г. Повече от половината от всички трансгранични разплащания на Китай, включително финансови потоци, вече са в юани, докато през 2010 г. този дял бе под 1%.

Крайната цел, обяснява Дини Макмахън от консултантската компания Trivium China, е да се създаде стабилна циркулация на юана вътре и извън страната, което да улесни достъпа на чужденци и да стимулира използването на офшорния юан. През май регулаторите задължиха големите банки поне 40% от кредитите за улесняване на търговията да бъдат в юани. За да разширят употребата, китайските власти предлагат на партньорите си задължения в юани. Изследване на Федералния резерв на САЩ показа, че след санкциите срещу Русия през 2022 г. китайските банки почти напълно са изместили новото си задгранично кредитиране от долари към юани, утроявайки обема на непогасените дългове в китайска валута.

Паралелно с това Пекин изгражда глобална мрежа за сигурност. От началото на кампанията за интернационализация насам Китай е предоставил 4,5 трилиона юана (около 630 милиарда долара) чрез валутни суапове на 32 централни банки — мащаб, съпоставим с този на МВФ. Макар реалното използване на тези линии да е ограничено, те гарантират достъп до ликвидност в криза и укрепват доверието в юана.

Китай модернизира и собствената си финансова инфраструктура, позволявайки транзакции извън доларовата система. В това число попадат дигиталният юан, разплащания чрез мобилни приложения и най-вече системата CIPS, която е алтернатива на западната SWIFT. Вече над 1700 банки по света са се присъединили към CIPS, а обемът на транзакциите през 2024 г. е скочил с 43% до 175 трилиона юана (24 трилиона долара). Клирингови банки за юанови плащания функционират в 33 пазара, включително нови центрове в Турция и Мавриций.

Успоредно с това се развива и платформата mBridge за дигитални разплащания, създадена съвместно с други централни банки. Макар обемите засега да са малки, американски официални лица вече я определят като геополитически значима. Китайските регулатори насърчават банките да я използват, включително и за транзакции на компании, засегнати от санкции.

Предстоят нови стъпки. Режимът на Си Дзинпин, ориентиран към самодостатъчност, разширява достъпа на чужденци до вътрешните финансови пазари. Броят на финансовите инструменти, достъпни за международна търговия, се е удвоил само тази година. Намалението на лихвите и дефлацията свалиха разходите по заемите на офшорните пазари до под 2% — най-ниско ниво от 2013 г. Компаниите, включително чуждестранни, са на път да емитират рекордни количества т.нар. „дим сум“ облигации в юани.

През юли Унгария емитира „панда облигации“ за около 5 милиарда юана — най-голямата до момента суверенна емисия в китайска валута. На 8 септември Financial Times съобщи, че руските енергийни компании са получили зелена светлина за издаване на облигации в юани. Кения обмисля да конвертира дълговете си към Китай от долари в юани, а Бразилия подготвя нова емисия.

Въпреки нарастващия интерес китайските власти действат с дългосрочна перспектива. През юни управителят на Централната банка Пан Гуншен заяви, че глобалната финансова система става „многополюсна“ и че доларът ще бъде принуден да се конкурира с други валути, включително юана. В Пекин се надяват, че така страната ще намали зависимостта си от долара, без да е необходимо значително либерализиране на капиталовите потоци и валутния курс. Юанът може и да се превърне в глобална валута — но с китайски характеристики. |БГНЕС