Видеа на машини, които сгъват пране или правят еспресо, заливат социалните мрежи, а инвеститори наливат милиарди в разработката им. Но преди да си представим робот асистент във всеки дом, е полезно да си припомним, че сме виждали подобен ентусиазъм и преди.

През 2000 г. Honda представи Asimo – хуманоиден робот, способен да ходи, тича и поднася напитки. Тогава мнозина го определиха като следващата логична стъпка след революцията на персоналните компютри – робот във всяко домакинство. Две десетилетия по-късно Asimo стои в музей, напомняйки колко дълъг път остава пред роботиката.

Днес технологичният свят отново е обсебен от човешкоподобни машини – този път задвижван от изкуствен интелект и капитали, търсещи следващата трилионна иновация. Много инвеститори и основатели вярват, че принципите, позволяващи на компютрите да пишат текст и да разговарят, могат да бъдат адаптирани така, че хуманоидите да работят автономно в складове, на открито или в частни домове. През август Китай дори организира „олимпиада“ по хуманоидна роботика, където устройствата се състезаваха във футбол, кикбокс и дори почистване на стаи. Tesla развива проекта Optimus, а социалните мрежи показват впечатляващи демонстрации. Рисковите инвестиции вече надхвърлят 5 милиарда долара в стартъпи, обещаващи по-евтино вътрешно производство и достъпни домашни помощници.

Но за разлика от много сфери на ИИ, които са истински трансформиращи, манията по хуманоидите вероятно ще се окаже ефектен фокус с малко практическо приложение.

Технически проблемите в роботиката се делят на две основни категории: навигация и манипулация. Навигацията се занимава с придвижване от точка А до точка Б по непознат терен, стълби или препятствия. В това поле ИИ напредна значително – роботите вече се обучават бързо да се движат из складове или по неравни терени.

Затова приложения, при които навигацията е водеща, са широко разпространени: автономни автомобили, роботи в складовете на Amazon, прахосмукачки Roomba, автоматизирани мотокари, дронове за спешни служби. В тези сфери машините се движат на колела или летят, а не ходят на два крака – по същите причини, поради които велосипеди, автомобили или самолети са по-бързи от човешкия ход.

Манипулацията – „проблемът на ръцете“, както го нарича Илон Мъск – е далеч по-сложно предизвикателство. Тя изисква роботите да имитират движенията на човешката ръка – задача, която се оказва трудна. Ръцете са изключителен инструмент: дори малко дете може да вдигне предмет с различна форма, размер или център на тежестта. Човешката ръка разполага с милиони нервни окончания, които, комбинирани с визуални сигнали, позволяват лесно миене на съдове, сгъване на дрехи или отваряне на буркан – без обучение. Макар генеративните системи да могат да бъдат обучени върху целия човешки текст онлайн, не съществува аналогичен корпус за физически задачи, нито начин да се улови точно тактилната обратна връзка, която ръцете получават.

Tesla използва подход, базиран само на визуални данни, като заснема работници по време на задачи и използва записите за обучение на Optimus. Стартъпи в роботиката прибягват до платформи като Encord и Micro1, които предоставят анотирани видеа за обучение. Големите лаборатории, включително OpenAI, увеличават търсенето на качествени данни, събирани от хора, които се записват как извършват ежедневни действия – от сгъване на пране до зареждане на миялни машини и приготвяне на кафе. Но това са само малки фрагменти от нужната информация. А за разлика от чатботовете, хуманоидите трябва да функционират в реална среда – с променящи се светлина, температура, влажност и много други фактори.

Роботите безспорно имат съществена роля в бъдещето. Индустрията вече разчита на колесни машини, полицейските служби използват дронове, а автоматизацията е ключова за връщането на производството в САЩ и поддържане на конкурентност. В отбраната роботите на колела и летящите устройства служат за наблюдение, откриване на мини и дори за нападателни операции.

Но задачи, изискващи сложна манипулация, ще останат човешка територия още дълго. Зъболекари, хирурзи, чистачи, готвачи, техници по отопление и електротехници трудно ще бъдат заменени от ИИ.

Хуманоидите правят великолепни демонстрации и още по-атрактивни заглавия. Но истинският напредък в роботиката не е в това да изглеждат като нас – а да бъдат проектирани така, че тихо да правят индустриите ни по-ефективни. Засега най-човешкото в хуманоидните роботи е склонността ни да ги надценяваме. | БГНЕС