Бързото намаляване на кислорода в океаните, реките и езерата се превръща в една от най-сериозните заплахи за планетата и може да доведе до необратими последици. До този извод стига ново изследване на учени от Института по океанография „Скрипс“ към Калифорнийския университет в Сан Диего, съобщава уебсайтът „Phys.org“.

Според авторите загубата на разтворен кислород във водните екосистеми вече доближава Земята до т.нар. „опасна зона“, в която стабилността на природните системи е сериозно застрашена.

Изследователите анализират връзката между намаляващите нива на кислород и деветте основни „планетарни граници“ – процесите, които поддържат Земята в състояние, благоприятно за живота. Сред тях са климатичните промени, подкиселяването на океаните, загубата на биоразнообразие, замърсяването с химикали, промените в сладководните ресурси и нарушенията в азотния цикъл.

Авторите предлагат състоянието на разтворения кислород във водните басейни също да бъде включено като отделен показател в тази международно призната рамка.

„Здравето и устойчивостта на нашата планета зависят от състоянието на водните екосистеми, а те не могат да функционират нормално без достатъчно кислород“, подчертава водещият автор на изследването Ерика Ферер.

Основните причини за намаляването на кислорода са глобалното затопляне, замърсяването с хранителни вещества от човешката дейност и промените в циркулацията на водните маси.

Недостигът на кислород нарушава биологичните и химичните процеси, които играят ключова роля за регулирането на климата. Освен това той застрашава огромен брой водни организми – от микроскопичен планктон до риби и акули. Дори морските бозайници, които дишат въздух, страдат косвено, тъй като промените във водната среда нарушават хранителните вериги и местообитанията им.

Авторите на изследването призовават учените и политиците да разглеждат проблема с намаляващия кислород не като изолирано явление, а като част от комплексните екологични кризи, които засягат планетата.

Според тях включването на този показател в концепцията за планетарните граници ще помогне за по-добра оценка на рисковете за Земята и ще насочи усилията към по-ефективни мерки за опазване на биоразнообразието и ограничаване на климатичните промени. | БГНЕС