Преди около 252 милиона години планетата ни е преживяла най-мащабната катастрофа в историята на живота – близо 90% от морските видове са изчезнали, според австралийското издание Space Daily. 

Това не е било единично изригване, а по-скоро непрекъсната вулканична дейност, продължила над милион години в днешния Сибир. Изследователите смятат, че приблизително 100 000 милиарда тона въглероден диоксид може да са попаднали в атмосферата – цифра, която все още кара учените да обсъждат точните механизми на катастрофата. Както е отбелязано в проучване от 2015 г. на Сет Бърджис и Самюъл Боуринг, „вулканичното цунами“ е започнало своята активност преди основния биологичен колапс и е продължило да функционира след него. 

Според по-късно проучване на същите автори, заедно с Джеймс Мюърхед, публикувано през 2017 г., ключовият фактор не е бил огромният и постоянен повърхностен поток от лава, а рязък преход към подземно проникване на магма – така наречената странична сила, която се разпространява през скалните маси. Тази магма е преминала през Тунгуския басейн, който е съдържал карбонатни, евапоритни и въглеводородни скали – и именно нагряването на тези седиментни скали е могло да доведе до отделянето на огромни количества парникови и токсични газове. Според същото проучване, комплексът от сили е покривал повече от 1,5 милиона квадратни километра, а глобалните температури на повърхността на океана е можело да се повишат с приблизително 10 градуса по Целзий. Именно това бързо нагряване е довело до деоксигенация, повишена киселинност на водата и химичен стрес, който морските организми не са могли да преживеят. 

Въпреки това, както отбелязват изследователите, тази картина не е окончателна. Проучването на Стефан Соболев от 2011 г. предлага алтернативен механизъм: мащабно дегазиране на въглероден диоксид и солна киселина от мантиен шлейф, съдържащ рециклирана океанска кора. В преглед от 2012 г. на Джонатан Пейн и Матю Клепем се отбелязва също, че загубите на морски видове се оценяват на 80–90%, в зависимост от метода на изчисление. 

Както се обобщава в статията, основното заключение на изследователите не е една-единствена, проста причина, а времевото съвпадение на сибирския вулканизъм, нарушаването на въглеродния цикъл, глобалното затопляне и биологичния колапс. 

Колко опасни вулкана има по света? 

Припомняме, че според Геоложката служба на САЩ в света има приблизително 1350 потенциално активни вулкана. Сред най-опасните са Килауеа в Хавай, Етна и Стромболи в Италия, Везувий близо до Неапол, Мерапи и Кракатау в Индонезия, Сакураджима в Япония и Фуего в Гватемала. Според наличните данни основната опасност по време на изригвания не са потоците от лава, а пирокластичните потоци, вулканичната пепел, токсичните газове и лахарите (кални потоци). | БГНЕС