Изследването е проведено в лагери, в ледниците Юниън и Шанц (близо до планината Елсуърт), където изследователите са извършвали полева работа, и на Южния полюс, където има изследователска станция на Американската антарктическа програма. За първи път е използвана нова и усъвършенствана техника за откриване на микропластмаса с размери 11 микрометра (или колкото червено кръвно телце) в снега в Антарктида.

Според новото изследване публикувано в списание Science of the Total Environment, констатациите изненадват екипа, тъй като микропластмасата е открита в концентрации от 73 до 3 099 частици на литър сняг. По-голямата част от тези частици (95%) са били по-малки от 50 микрометра (0,005 см), което предполага, че предишни изследвания може да са подценили степента на замърсяване с микропластмаса в региона поради по-слабо чувствителни методи за откриване. Предишните такива включваха ръчно избиране на частици и влакна от пробите за лабораторни анализи. По-новата методология обаче включва разтапяне на сняг през филтърна хартия и сканиране с висока разделителна способност с помощта на инфрачервена спектроскопия, така че да могат да се идентифицират всички пластмаси с размери над 11 микрометра.

Д-р Емили Роуландс, морски еколог в Британската антарктическа служба (BAS) и съавтор на статията, казва: "С тези развиващи се техники вече можем да анализираме микропластмаса с много по-малък размер от преди. Всъщност установихме, че изобилието на микропластмаса в тези снежни проби е 100 пъти по-голямо, отколкото в предишни проучвания на антарктически снежни проби."

На трите места, където изследователите са събрали снежни проби, те са идентифицирали често срещани видове пластмаса, като полиамид (използван в текстила), полиетилен терефталат (открит в бутилки и опаковки), полиетилен и синтетичен каучук. Полиамидът съставлява повече от половината от откритите от изследователите микропластмаси и е намерен във всички проби, взети в близост до полевите лагери, но, което е интересно, не и в отдалечения "контролен" обект.

"Смятаме, че това означава, че има местни източници на замърсяване с пластмаса, поне що се отнася до полиамида. То може да идва от дрехите за работа на открито или от въжетата и флаговете, които се използват за маркиране на безопасни маршрути в лагера и около него. Трябва да направим още изследвания, за да разберем напълно източниците на микропластмасово замърсяване в Антарктида - колко от него е местно и колко се пренася на големи разстояния, за да можем да проучим как най-добре да намалим това замърсяване с пластмаса в едно от най-девствените места на Земята", казва Д-р Клара Мано, океанолог в Британската антарктическа служба.

По-широките последици от микропластмасата в тази замръзнала пустиня все още не са напълно изяснени. Някои изследвания сочат, че микропластмасата може да повлияе на албедото на снега (колко светлина отразява) и на това колко бързо се топи. Освен това тя може да бъде пренесена до райони с екологично значение.

Микропластмаса вече е открита в няколко вида пингвини, тюлени и риби, а едно скорошно проучване на БАН (Британската академия на науките) разкри, че микропластмасата може да намали и количеството въглерод, което се пренася на морското дъно от малки същества, подобни на скариди, наречени крил.

Д-р Кирсти Джоунс-Уилямс, която е извършила полевата работа в отдалечените лагери и е съавтор на статията, казва: "Въпреки строгите разпоредби за материалите, които влизат в Антарктида, нашите открития разкриват замърсяване с микропластмаса дори в отдалечени и силно контролирани райони. Това подчертава широко разпространения характер на замърсяването с пластмаса - показва, че никъде на Земята няма наистина незасегнати места. Нашето изследване подчертава необходимостта от използване на съществуващото антарктическо присъствие за устойчив мониторинг. Тъй като светът търси отговорност чрез Глобалния договор за пластмасите на Асамблеята на ООН по околната среда, редовните оценки в такава девствена среда биха могли да осигурят важни доказателства за политиката и действията."

Наличието на микропластмаса в антарктическия сняг подчертава важността на изучаването на тези отдалечени среди, за да се разбере глобалното разпространение на замърсяването с пластмаса във времето. | БГНЕС