Енергетиката вече не е просто сектор от икономиката, а ключов фактор, който определя геополитиката, икономическото развитие и националната сигурност. Това заяви енергийния министър Трайчо Трайков, който очерта дълбоката трансформация в ролята на енергията – както в Европа, така и в България, предаде репортер на БГНЕС.

„Енергията вече е стратегически инструмент, новата валута на глобалната политика“, подчерта министър Трайков, като акцентира, че през последните години Европа преживява промени с невиждана скорост – от прекъснати доставки до силно волатилни пазари.

Енергетиката – основа на икономическото бъдеще

Според Трайков днес разговорът за енергетика всъщност е разговор за икономическото бъдеще на държавите.

„Когато говорим за енергетика, говорим за бъдещето на икономиките, устойчивостта на индустрията и конкурентоспособността на държавите“, заяви той.

В този контекст той посочи, че инвестициите в сектора ще достигнат огромни мащаби – по данни на Европейската комисия нуждите в периода 2030–2040 г. са около 690 млрд. евро годишно.

„Това означава само едно – енергийната политика е и икономическа политика“, подчерта министърът.

Уязвимата българска индустрия

Един от основните акценти в изказването е състоянието на българската индустрия, която остава силно зависима от енергията.

„Българската индустрия остава силно енергоемка и въглеродноинтензивна, което я прави особено уязвима“, посочи Трайков.

Той предупреди, че предприятията са поставени между нарастващите въглеродни разходи в Европа и конкуренцията от пазари с по-ниски енергийни цени.

Допълнителен натиск идва и от глобалната нестабилност, включително конфликти и рискове за доставки.

„Високите и непредвидими цени на електроенергията ограничават стимулите за електрификация и задържат прехода към по-чисти производствени процеси“, каза министърът.

В резултат индустрията остава зависима от изкопаеми горива именно в момент, когато Европа се насочва към нисковъглеродни решения.

Нисковъглероден, но балансиран преход

Според Трайков преходът към чиста енергия е неизбежен, но трябва да бъде внимателно управляван.

„Бъдещето на енергетиката е нисковъглеродно, но трябва да бъде и балансирано“, подчерта той.

Ключов елемент в този баланс остава ядрената енергия.

„Ядрената енергия остава гръбнакът на нашата енергийна система“, заяви министърът, като открои значението на новите мощности в АЕЦ Козлодуй и изграждането на 7-и и 8-и блок.

България като енергиен център

Трайков очерта и стратегическата роля на България в региона, включително чрез ключови инфраструктурни проекти.

„Страната ни има потенциал да се утвърди като ключов енергиен център“, посочи той.

Сред основните инициативи е развитието на Вертикалния газов коридор, който ще гарантира диверсификация на доставките в Югоизточна Европа.

Съхранението на енергия – ключ към бъдещето

Особено внимание бе отделено на необходимостта от съхранение на енергия и балансиране на системата на фона на нарастващия дял на възобновяемите източници.

„Виждаме все по-често отрицателни цени – това е сигнал, че са необходими инвестиции в съхранение и балансиращи мощности“, отбеляза Трайков.

В този контекст България разработва амбициозна стратегия за помпено-акумулиращи водноелектрически централи.

„Работим по национален портфейл от ПАВЕЦ проекти с потенциал за около 4,5 гигавата нова мощност и над 70 гигаватчаса капацитет за съхранение. Това е стратегически ресурс не само за страната ни, но и за Европа“, заяви министърът.

Проектите вече получават подкрепа от Европейската инвестиционна банка и са включени в европейските планове за развитие на енергийната инфраструктура.

Преходът като икономическа трансформация

В заключение Трайков подчерта, че енергийният преход не е просто технологичен процес, а дълбока трансформация на икономиката и обществото.

„Нисковъглеродният преход не е само технологичен процес, а икономическа и социална трансформация“, заяви той.

Според него успехът ще зависи от координацията между държавата, бизнеса и обществото, както и от способността на България да превърне потенциала си в реални инвестиции и конкурентоспособност. І БГНЕС