Габровецът Тодор Бурмов е първият български министър-председател. 

Роден преди 190 години и 1 ден, БГНЕС разказва за някогашния вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София - постове, които са трамплин към най-високия държавен пост.

Бурмов не е избран за депутат в Първото Учредително събрание. Политическата му ориентация е консервативна, но кабинетът, който той сформира е коалиционен с участието на Либералната партия. Изпълнителната власт е натоварена със задачата да проведе избори за Първо Обикновено народно събрание.

Той се справя много добре с тази задача или по-точно администрацията, която оглавява, не създава никакви пречки на тогавашните избиратели. Любопитен факт е, че това е първият и единствен случай в българската история, когато правителството не знае кой е избран и кой има мнозинство в новоизбрания парламент. Това показва, че не е упражняван контрол върху избирателния процес и тези, които са избрани.

Бурмов обаче успява да влезе в остър конфликт с новото парламентарно мнозинство и така се стига до там, че на него му е гласуван своеобразен вот на недоверие. Приема се, че правителството му не отговаря на интересите на народа. Тодор Бурмов трябва да подаде оставка след четири месеца начело на страната.

По-нататъшната съдба на първия български премиер е свързана със заемането на различни постове в българската администрация. Той прави опит да се завърне в политиката, присъединява се към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков, която е русофилска. Заедно с Цанков и Марко Балабанов остават срамно петно в българската история. Тримата подписват през есента на 1885 г. една декларация, че ще се борят за свалянето на българския княз Александър I Батенберг срещу определено финансиране от страна на Русия. Санкт Петербург осигурява на тримата по една министерска заплата месечно, за да проведат тази борба.

Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. Една от неговите дъщери, Рада, е съпруга на друг знаков български политик и министър-председател русофила д-р Стоян Данев, който е начело на държавата по време на пагубната за България Междусъюзническа война (1913 г.). І БГНЕС