Каква би била идеалната смърт? Това е въпросът, който бе зададен на група лекари като част от проучване, публикувано в списанието Palliative Care and Social Practice.

Инициативата е плод на въображението на изследователски екип от Изследователската група за грижи в края на живота в Белгийския университет в Гент. Интервюирани са 45 професионалисти: петнадесет в Италия, петнадесет в Белгия и петнадесет в Съединените щати.

Резултатите от проучването показват, че определението за "добра смърт" от тези лекари е много различно от това, което често се дава от други хора. Предишни изследвания вече показват, че членовете на медицинската професия далеч не винаги избират една и съща грижа за своите пациенти и за себе си. Но работата, извършена от белгийския екип, довежда до това, особено след като предишните изследвания се фокусираха върху ограничен набор от решения в края на живота.

Консултирани са три вида лекари: общопрактикуващи лекари, специалисти по палиативни грижи и специалисти, които вероятно ще се срещнат с пациенти в края на живота. След това бяха проведени задълбочени интервюта с всеки от тях. Първо откритие: "Лекарите по палиативни грижи съобщават, че са мислили много за собствените си предпочитания в края на живота, което не винаги е било така при общопрактикуващите лекари или други медицински специалисти."

"Открихме, че повечето лекари вземат предвид личните си предпочитания за края на живота и за много от тях идеите им стават по-ясни с течение на времето", се казва още в изследването. Много от тях посочиха, че редовно или често размишляват върху собствената си смъртност и че са размишлявали върху проблемите в края на живота," казват те.

За интервюираните лекари "добрата смърт" често включва следните елементи: смърт у дома или в дом за възрастни хора (а не в болница), да можеш да предвидиш смъртта, да имаш близки наблизо, да имаш достатъчно време да се сбогуваш, да не страдаш, да контролираш болката и симптомите, да подредиш делата си, така че последствията да бъдат лесно управляеми от близките. Имайте ясен ум, запазете своята автономия и достойнство.

Основниото разминаване между отговорите на лекарите и нелекарите е свързано с това дали краят на живота е удължен или не. Тази разлика се дължи на опита, който са имали в хода на работата си, който им е дал храна за размисъл. "Най-силното влияние изглежда идва от преживяванията в края на живота, които те намират за най-трудни и които искат да избегнат", обобщават изследователите.

Немедицинските лекари са по-склонни да искат лечение, което ще удължи живота им, въпреки че те също изразяват желание за грижи, базирани на комфорт. Това изгарящо желание за отлагане на крайния срок на всяка цена може да се обясни със страх, несигурност или липса на медицински познания.

Но възгледите на лекарите за определени предпочитания в края на живота също се влияят от културните фактори, законодателния контекст и собствената им специалност. "Лекарите в юрисдикции, където медицинската помощ при смърт е законна или където законите са взети предвид (Белгия и Уисконсин), по-често я разглеждат като положителна и важна опция за края на живота", обяснява изследователският екип, "докато други изразяват дискомфорт, особено ако техните културни или религиозни убеждения или правната рамка на тяхната страна. се противопоставят на нея (Италия)."  I БГНЕС