В миналото баните са играли различни роли и в някои случаи са били далеч по-значими от елементарното поддържане на хигиената. Един от първите арабски историци Абу Сир посочва – „Един град е съвършен само когато има баня в него", предаде репортер на БГНЕС.

България - в различните си точки - е наследник на няколко различни типове бани, които са запазили своите характерни особености и продължават да носят духа на миналото. В нашата страна могат да бъдат видени освен традиционно български бани, така и турски, и римски.

Ако има място в България, където историята на баните оживява най-ярко, то това е село Баня, Разложко. С над 70 минерални извора, някои с температура над 50 градуса, то е истински „минерален рай". Но баните тук не са само въпрос на здраве и чистота, те са живо свидетелство за срещата на две култури: българската и турската.

Още в античността жителите на района са знаели как да използват целебната вода. В центъра на селото и днес стоят останки от римска баня, масивна каменна постройка, в която са открити монети от времето на Филип II Македонски и Александър Велики. Това е доказателство, че още траките и римляните са превърнали минералната вода в ритуал на здраве. По-късно българската баня в селото придобива по-скромен вид – малки постройки, нагрявани с дърва, използвани най-вече за лична хигиена и облекчение след тежкия селски труд.

С идването на османците нещата се променят. "Хамам"-ът - на арабски - е другото има за турска баня. Тя е доста по-различна от традиционната представа за баня и успява да запази не малко елементи от тези на римските терми през вековете. След завладяването на византийските земи османците взимат пример и се възхищават на ромейските бани. Турските бани също използват парата и традиционно в тях се извършват масажи, което е причината да бъдат наричани предшественици на СПА процедурите.

В село Баня турската баня е с дебели каменни стени, куполовиден покрив и сложна система за загряване на водата. Там хората не просто са се къпели, а банята е била място за срещи, разговори и дори празници. Тази сграда и днес стои като паметник на културата, пазещ духа на едно време, когато банята е била център на обществения живот.

Така в едно малко пиринско село съжителстват две различни философии: българската баня – скромна, семейна, с акцент върху чистотата и здравето; и турската – пищна, ритуална, социална. Минералните извори на Баня са позволили и на двете традиции да се развият и да оставят следа, докато разложкото село се превръща в модерен спа-център. | БГНЕС