В историческия център на Цюрих се намира важна за историята на града сграда. Това е църквата Фраумюнстер. Част от женски манастир в миналото, днес тази църква е един от символите на швейцарския град, разказва репортер на БГНЕС.

С швейцарска точност в 11 часа, след редовната служба, вратите на църквата се отварят за туристите - опашката от чакащи хора се вие из площад Мюнстерхоф. Входът е 5 швейцарски франка.

Вниманието вътре веднага е приковано от витражите от двете страни на храмовото пространство – на Марк Шагал и на Аугусто Джакомети, а в центъра петте прозореца на стария евреин.

„Небесният рай“ на швейцареца е шедьовър с височина 9 метра и площ от приблизително 27 квадратни метра – творбата е два пъти по-голяма от прозорците на Шагал и сред първите модерни интерпретации в иначе готическата обстановка на Фраумюнстер.

„Той сигурно има ангел в главата си“, казва Пабло Пикасо за своя колега художникът Марк Шагал. Именно този цитат е поместен и в информационната брошура за Фраумюнстер, разпечатана на шест езика. Друг известен цитат на испанския творец по адрес на Шагал гласи: „Когато Матис умре, Шагал ще бъде единственият останал художник, който разбира какво всъщност е цветът“.

Прозорците на Шагал и розетката са в главната роля стане ли дума за Цюрих. Петте витража с библейски образи изразяват пътя на хората към Бога, на срещите на два свята по този път и на целта, към която се стремим.

Синият прозорец е на Яков, с Яков, който сънува стълбата. Жълтият прозорец е на Сион, изобразяващ цар Давид и слизането на Йерусалим от небето на земята, в зелено е прозорецът на Христос, илюстриращ живота на Исус. Отляво и отдясно са кървавочервеният прозорец на пророка Илия, отнесен на небето и синият прозорец на закона, в който Моисей държи заповедите, докато наблюдава непослушанието сред народа си. С бинокъл ще видите множество детайли, дори автопортрет от Марк Шагал.

Втората творба на художника във Фраумюнстер е синята розетка на прозореца, която изобразява историята на сътворението по посока на часовниковата стрелка.

Когато слънчевите лъчи проникнат през цветните стъкла, храмът се изпълва със сияние, което спира дъха. За мнозина това не е просто туристическа спирка, а преживяване – потапяне в свят, в който изкуството носи утеха, вдъхновение и надежда. | БГНЕС