Село Одраница е едно от най-малките населени места в Западна България, намира се в община Земен, област Перник. За разлика от повечето планински села в страната ни, на село Одраница къщите са разпръснати по склоновете на планината Ерул, предаде репортер на БГНЕС.

Жителите на селцето вече наброяват едва 17 души, които помнят историята на това китно място. За сравнение, през 1934 г. тук са живеели 750 жители. В малкия център на селото е издигнат Паметник на загиналите одранчани през Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война. Оттук е и родът на Велин Пейчев, който е загубил всичките си петима синове във войните – Стоян Велинов, Никола Велинов, Симеон Велинов, Петър Велинов и Милан Велинов. 

Селото има общо 18 махали по южните склонове на Ерулската планина, която е последната, най-западната от групата планини на Краище при средна надморска височина 900 м.

Преданията разказват, че махалите са били 26. По време на една жетва всички мъже излезли да возят снопи. В селото останали старците, жените и децата да приготвят вечеря, но минала потеря и ги избила. Мъжете напуснали селото, но решили да се върнат след година и да се пръснат по махали, та ако стане нещо, всеки да пали къщата си и останалите махали да разбират какво ги чака – да бягат и да се спасяват. 

Селото носи името „Одраница” от преди около 500 години. За произхода на това наименование битува следната легендата: "Банда турци изнасилили жена от селото и след като си тръгнали, злосторниците били настигнати от тръгналите да отмъстят разгневени местни мъже. За назидание бандитите били заковани по вековните дъбове в гората над селото, след което живи одрани. И след време, на същото място, бил издигнат Одранишкият манастир „Св. Св. Петър и Павел”.

Според местно предание, първите жители на селото са „латинци”, т. е. кръстоносци. Три жени латинки оцелели след бедствие в района на селото – едната си взела за мъж маджарин, втората – македонец, третата – босненец. Затова и селото се дели на три основни фамилии – Македонска, Бошнякова и Маджарова. 

В действителност, историческите извори сочат, че село Одраница е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него идват от османските данъчни документи за Кюстендилски санджак – споменава се под същото име - Одранче, в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) към нахия Сирищник от 1576 г. Друг документ, в чийто списъци присъства името на селото е регистъра за събиране на данъка джизие от заваид-войнугани (войници в резерв) от 1626/27 г., според който в селото има едно войнишко хане (домакинство). Това недвусмислено показва, че поне през първите векове на османското робство в Одранче е имало войнишки семейства (ханета), които са ползвали данъчни облекчения, и посредством тях селището е било с привилегирован статут – „тук турци не е имало, турчин не е имал право да замръкне в селото”.

От незапомнени времена местното население се препитавало от  животновъдство (козарство, овцевъдство) и овощарство. За необичайната сръчност и работливост на тукашните хора са съхранени интересни истории. Мъжете са били добри дърводелци и строители. Всеки от тях можел да направи къща, каца, кола, а за физическата им сила и издръжливост се носят легенди. „Който не могъл да повдигне до кръста камък с тегло от 250 килограма, не е имал шанс да си намери жена” (камъкът - еталон и досега е в селото).

Единствената религия, изповядвана от жителите на село Одраница, в миналото и сега, е православното християнство. Затова свидетелства и Одранишкият манастир "Св. Св. Петър и Павел", който е изграден наново през 2000 г. Обителта е построена върху основите на отдавна разрушен манастир от XV-XVI век. | БГНЕС