Няма как социализмът да не се отразява на футболните отбори, защото самото възникване на част от тях става именно в резултат на обединение на други по-малки клубове, които са съществували преди това. Фактът, че единият отбор е на МВР, другият е на Българската народна армия, има пряко влияние върху самите футболисти. Футболистите на хартия се водят инструктори по физкултура и получават фиксирани възнаграждения, но когато вече са част от армията или от милицията със своите офицерски чинове получават допълнителни материални стимули.

Това заяви пред БГНЕС Теодор Борисов, спортен журналист и доктор по история с дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на ХХ век)“, който днес изнесе лекция на тема „Футбол, политика и общество при социализма: историята на три български града“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ при БАН).

„Това е изследване, което е правено по проект, който е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Целта е да се покаже ролята на футбола в социалистическото общество“, каза историкът.

За целта той проучва три български града – Плевен, Сливен и Враца. Това са окръжни центрове със сериозно значение, като освен това те представят трите типа клубове, които са най-често срещани в епохата на социализма.

„Единият е Спартак Плевен, отбор свързан с Министерство на вътрешните работи (МВР), Сливен – това е отборът на Третата българска армия, т.е. армейски отбор, и Ботев Враца, който е по-скоро неутрален като ведомост, но местната индустрия го подпомага по всячески начин“, разказа Теодор Борисов.

Чрез лекцията „Футбол, политика и общество при социализма: историята на три български града“ историкът се опитва да покаже как точно са функционирали тези футболни клубове, как са се финансирали, какъв е бил интересът, статутът на футболистите в социалистическа България и как футболът е спомагал и за интеграция, включително и на футболисти от малцинствените групи.

На въпроса които са знаковите имена от тези отбори, Теодор Борисов отговори: „Със сигурност ще пропусна някого. Но все пак, ако говорим за Сливен, за 80-те години на ХХ век без съмнение това е Николай Арабов, който е един от най-добрите български защитници, участник на Световното първенство в Мексико ’86“.

От Ботев Враца той посочи Георги Каменов – техният вечен голмайстор, с когото самият Теодор Борисов е имал възможност да контактува. „150 гола във футболния елит с екипа на отбор като Ботев Враца си е сериозно постижение откъдето и да го погледнем“, добави историкът.

„За Спартак Плевен, естествено, първото име, което изниква в съзнанието на всички, е Пламен Гетов, който впоследствие прави успешна кариера в чужбина“, допълни Борисов, като уточни, че всеки един от тези клубове, обаче, има още редица знакови имена и по-възрастните запалянковци със сигурност си ги спомнят.

По думите идеята на лекцията, обаче, не е само да коментираме резултатите и нещата, които се случват на терена, но и механизма, по който се случва и защо, всъщност, футболът е най-популярният спорт. Историкът обясни, че футболът е част от т.нар. „Дружества за физкултура и спорт“, където има още много други спортове, но нито един не генерира толкова голям интерес и финансово подпомагане колкото футболът.

Теодор Борисов разказа и как се отразява тогавашния строй върху тези футболни отбори. „Самото възникване на част от тях става именно в резултат на обединение на други по-малки клубове, които са съществували преди това. Фактът, че единият отбор е на МВР, другият е на Българската народна армия, има пряко влияние върху самите футболисти“, подчерта той и отбеляза, че футболистите на хартия се водят инструктори по физкултура и получават фиксирани възнаграждения, но когато вече са част от армията или от милицията със своите офицерски чинове получават допълнителни материални стимули.

Историкът обясни, че отделно от това техният статут е доста по-различен, тъй като големите клубове, съответно от системата на МВР – като Левски Спартак, ЦСКА Септемврийско знаме, имат възможност да ги привлекат и по този начин те получават възможност да напреднат във футболното си развитие. „Така че всяко едно нещо има своето влияние и е интересно да се види как това впоследствие се трансформира и през 90-те години на ХХ век и голяма част от тези клубове, за съжаление, както и самите населени места губят своето значение“, каза още Теодор Борисов.

Той обърна внимание, че историята на българския футбол е пълна с подобни интересни казуси. „За направата на това изследване са използвани архивни материали, спомени на ветерани, също така личен архив техен, т.е. това са неща, които до този момент просто не са изследвани, а си заслужава да се познават от младите и е хубаво такива теми да намират място“, заключи историкът. | БГНЕС