Всички управници на София трябва да милеят за София, а не да търсят как да угодят на тази или онази икономическа групировка или политическа сила. Всичко, което замърсява въздуха и прави условията на живот неприемливи за столичани, трябва да бъде зачеркнато във всякакви планове за развитието на столицата.

Това заяви в интервю за БГНЕС журналистът Станислав Колев, автор на книгите „София – от първия трамвай до последната спирка на метрото“ и „Кметът на София – инж. Иван Иванов“.

С него разговаряме за инж. Иван Иванов, управлявал столицата от 25 май 1934 г. до 9 септември 1944 г. – период, определян като „10 златни години за София“.

10-те златни години за София 

Защо 10-те години от управлението на инж. Иван Иванов са наричани златни години е въпрос с доста разнопосочен отговор, подчерта Станислав Колев, тъй като периодът от 1934 до 1944 г. е свързан с огромния възход на България като икономическа сила. „През 1939 г. България е втора по растеж на Брутен вътрешен продукт след Австрия. След България са страни като Полша, Чехия, Унгария, Португалия“, отбеляза той и посочи, че въпреки огромните репарации, които плаща Царство България след трите войни и бежанските потоци, това е един силен период на развитието на българската икономика.

Голяма част от населението расте в геометрична проекция през тези години и София изпитва огромни трудности. Инж. Иван Иванов, който е завършил хидротехническо инженерство в Кралската академия в Мюнхен, заедно с началника на Дирекция ВиК на Столична община Христо Тенев, се запалват по един абсурден, фантасмагоричен начин да докарат вода на София от Рила, каза Колев.

Инж. Иван Иванов проектира и надзирава цялото строителство. „Той е директор на специално изградената Дирекция за Рилския водопровод и София получава вода за 50 години напред спрямо цифрите и прогнозите на демографското развитие на столицата. По-късно ще видим, че той не стига и затова инж. Иван Иванов проектира язовир Бели Искър“, разказа Колев и обясни, че в началото на 1930-те години София е на режим на водата, появява се маларията, както и всякакви здравословни и социални проблеми, затова водата е едно от най-важните неща.

По думите му инж. Иван Иванов е един изключително скромен човек, който е отдаден на една-единствена идея и това е бъдещето на столицата, като неуморно и прагматично той посвещава на това целия си живот и едно по едно изгражда толкова много неща за София.

Създава служба „Чистота“ с 800 работници в униформи, които спят в казарми и се грижат за чистотата на София, разказа Колев и обърна внимание, че чуждестранни журналисти пишат, че София е най-чистият град в Европа тогава.

По негово време са построени сградите на Централното управление на БНБ, Министерство на вътрешните работи, преустроена е сградата на Министерство на отбраната, Съдебната палата. Според журналиста въпреки, че всеки ден минаваме покрай всички тези сгради, така и не си задаваме въпроса какво е било и какво е струвало те да се направят.

„Инж. Иван Иванов е визионер. Той има визия. Той мисли за бъдещето на града. Той прави един много голям международен конкурс, в който участват градостроители на огромни, световни столици, за направата на нов градоустройствен план на София“, добави Колев, като уточни, че концепцията на плана на арх. Адолф Мусман, приет 1938 г., е поддържана и от кмета, и от общинската управа за зелени коридори на въздуха от Витоша, който трябва безпрепятствено да минава през целия град.

От това днес нищо не е останало, благодарение на голямото демократично строителство, каза Колев.

Един от приносите на инж. Иван Иванов е развитието на трамвайния транспорт на столицата с непрекъснато обновяване на парка. Така например трамваите са с ленени пердета и с месингови дръжки. „Мислило се за всеки един детайл, да е красиво и да е хубаво в София“, изтъкна журналистът.

Инж. Иван Иванов повежда люта битка за отнемане на белгийската концесия за трамваите и електричеството на София, която френско-белгийското дружество получава през 1898 г. „Тази концесия през годините се превръща в огромна тежест за населението“, заяви Колев и поясни, че белгийската компания определя цените на електроенергията и неистово краде от джоба на българина.

Това създава голям, не само транспортен, а и социален проблем и инж. Иван Иванов започва една огромна битка с великани с международен арбитраж за отнемане на концесията. „Трудно е да отнемеш концесия на такава компания, която има подкрепата на много влиятелни европейски банки. Но с подкрепата на Министерския съвет на Царство България, с помощта на „Дойче банк“, след 3 или 4-годишни преговори, които продължават непрекъснато в Брюксел, Берлин и т.н., той успява да отнеме тази концесия и трамвайният транспорт, и електричеството стават собственост на Столична община, от което печелят и гражданите, печели и общината“, заяви журналистът.

Отдаден, честен и независим 

Безспорно стандартите, които инж. Иван Иванов налага като управление може би не са достигнати и до ден-днешен. Според Станислав Колев градоначалникът на София трябва да притежава „много редки качества“. „Да си толкова отдаден, да си толкова честен и толкова независим, рядко може да се случи такова нещо“, отбеляза той и продължи:

„Имайте предвид, че още преди 9 септември 1944 г., а и след 9 септември инж. Иван Иванов има досие в Държавна сигурност. Той е следен внимателно от предишните и от новите служби и никъде тези служби не могат да открият един присвоен лев от него.“

Единственият имот, който има, това е къщата му на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, която е построена със заем още 1924 г. – 10 години преди да стане кмет на София. „Няма нито вила в Чамкория, няма лек автомобил, няма абсолютно нищо. Живее само със своята собствена кметска заплата, която – опитах се да я преизчислявам – не е много голяма“, каза журналистът.

Много драматична е съдбата на инж. Иван Иванов, подчерта Колев и разказа, че столичният кмет е арестуван на 10 септември 1944 г. и е осъден на доживотен затвор с отнемане на всички имущества.

Инж. Иван Иванов лежи в централния затвор, после го пращат да копае въглища в мина „Пирин“.

Помилван е през 1949 г. и го канят да работи за язовир Сталин (дн. Язовир Искър). „В него няма злоба, няма желание за някакъв реванш. Въпреки всичко, той продължава да обича София, продължава да се грижи и да дава всичките си знания и познания“, заяви Колев.

Онова, което тежи най-много на инж. Иван Иванов е отнетото му членство в Българската академия на науките и моли то да му бъде възстановено. „Това е неговата мечта, защото той има много научни трудове, публикации в хидроинженерната област, тъй като Рилският водопровод е най-големият и уникален за времето си в Европа. Това е 67 километра водопровод, не е имало за времето такъв“, обясни журналистът.

Антон Югов обаче не разрешава да му се върне членството в БАН. И въпреки това, инж. Иван Иванов дарява цялата си лична библиотека на БАН. „Това е завещанието му. Жена му посмъртно я дарява. Разбирате за какви хора, за какъв морал, за какво става дума“, заключи Колев. І БГНЕС