Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ от оглушителния шум на самолети "Антонов“ над Ниш и в същото време този полет официално не съществува Flightradar24 - световната мрежа за проследяване на полети, която показва на живо въздушния трафик от цял ​​свят?

Това каза известната социоложка и журналист Оливера Сашек Радулович по повод на случващото се в "Сръбско-руския хуманитарен център" в град Ниш, на стотина километра от българската граница, предаде БГНЕС. 

На 25 декември парламентарните групи на Движението на свободни граждани, Партията за демократично действие на Санджак, Партията за демократично действие и Зеления ляв фронт внесоха в сръбския парламент проект на Закон за обявяване на недействителността на Споразумението между правителството на Сърбия и правителството на Руската федерация за създаване на "Сръбско-руския хуманитарен център". Според вносителите на законопроекта "гражданите и институциите в Сърбия трябва да знаят какво се прави в този център в Ниш, кой го финансира и как съществуването му влияе върху позицията на страната в международната общност".

"Гражданите и институциите трябва да знаят какво се прави там и кой го финансира. Вместо това, ние в Ниш мълчим от много години по отношение на този център. Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ от оглушителния шум на самолети "Антонов“ над Ниш и в същото време този полет официално не съществува Flightradar24 - световната мрежа за проследяване на полети, която показва на живо въздушния трафик от цял ​​свят? Всякакви неща, защото обществеността редовно е лишена от информация, защо най-големият руски самолет е кацнал на летището в Ниш и какъв товар той пренася“, попита пред "Данас" Оливера Сашек Радулович.

Според нея е необходимо да се започне обществен диалог за работата на Центъра през последните 13 години. "Каква помощ са оказали при наводнения, пожари и други извънредни ситуации? Вярвам, че има обективни данни, които биха могли да дадат ясна картина за тази помощ. В зависимост от това колко е била тя, трябва да преценим дали се нуждаем от работата на такъв Център или не. Особено като се има предвид фактът до каква степен гражданите на Сърбия финансират работата им, защото доколкото знам, този въпрос въобще не се коментира“, каза Радулович.

Според нея "трябва да се направи и оценка доколко съществуването на Руския център в Ниш влияе върху външнополитическата позиция на Сърбия, преди всичко върху отношенията ѝ с ЕС".

„И когато Центърът се разглежда от тези ъгли, мисля, че няма да е трудно да се направи заключение, основано на здравия разум, а не на стереотипа, че руснаците са наши братя“, каза още Оливера Сашек Радулович.

Агенция БГНЕС припомня, че в самото сърце на Балканите е разположен, според официалната терминология, "Сръбско-руския хуманитарен център". Той се намира в град Ниш, на около 170 км от София. Неговото предназначение до ден-днешен остава неизвестно.

Тук главна роля играят две неща: "Сръбско-руския хуманитарен център"  и директните доставки на руско оръжие, включващо съвременни ПВО системи „Панцир С“, изтребители МиГ-29 и модернизирани танкове. На 20 октомври 2009 г. Русия и Сърбия решават да си сътрудничат при извънредни ситуации, свързани със стихийни бедствия, техногенни аварии и ликвидирането на техните последици. Три години по-късно, на 25 април 2012 г., центърът става факт след подписването на двустранно правителствено споразумение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на руския министър на извънредните ситуации генерал Сергей Шойгу, бъдещ министър на отбраната, един от архитектите на руското нашествие в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 г. Заедно с подписването на споразумението се утвърждава и устава на центъра.

Според него СРХЦ е междуправителствена хуманитарна неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в съответствие с нейното законодателство. Центърът трябва да бъде „пълноценна международна структура, осигуряваща помощ и съдействие при извънредни ситуации на всички държави от Балканския регион“. Към него може да се присъедини и всяка държава или организация, която е солидарна с целите и задачите му. СРХЦ се ръководи от директор и съдиректор, който се назначават съответно от руската и сръбската страна на ротационна основа за срок от две години.

Поради потайния характер на базата край Ниш, тя многократно е била обект на критика от страна на Запада. В началото на 2017 г. заместник-помощник държавният секретар на САЩ Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич открито заяви, че Вашингтон „е загрижен от това, в което може да се превърне Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш“.

Почти по същото време американският посланик в Белград Кайл Скот предупреди: „Не знам какво точно правят там, но според мен има достатъчно причини за безпокойство". След предупрежденията от страна на ЕС, че съществуването на СРХЦ може да попречи на предприсъединителните преговори на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 ще каже: сами ще решим какво да правим по този въпрос – относно искането на Русия нейните служители да получат дипломатически статут. На 15 ноември 2017 г. командирът на американските армейски части в Европа ген. Бен Ходжис заявява следното за СРХЦ: „Не вярвам, че това е хуманитарен център. Това е фасадата, но не това е неговото предназначение. Трябва да има малко повече прозрачност и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя“.

РСХЦ се намира в непосредствена близост до летището в Ниш. Резонно възниква и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград. Хуманитарен център, държащ под контрол половин България „Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш е открит през април 2012 г. по времето, когато министър на извънредните ситуации в Русия е Сергей Шойгу, създал и управлявал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на отбраната на Руската Федерация.

На срещата си през май 2021 г. със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, Евгений Зиничев, бивш Заместник-директор на Федералната служба за сигурност на Русия заяви, че СРХЦ е единственият и най-голям център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го нарича един от най-важните проекти между двете братски страни. Разположен е на второто по големина сръбско международното летище "Константин Велики" и в случай на необходимост, може да се превърне в база, откъдето да се контролира територия в радиус от поне 300 км, в което освен Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и части от Босна и Херцеговина, Румъния и почти половин България. Кремъл многократно е настоявал Сърбия да предостави на СРХЦ специален статут на руския персонал, работещ в центъра, чрез споразумение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа мисия.

Достъпът на дипломатически представители, акредитирани в Сърбия, до СРХЦ остава силно ограничен, което допълнително нагнетява догадките, какво се случва в него. За десетте години съществуване, центърът участва в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, но българското правителство отказа през 2019 г. предложението на СРХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, чрез РСХЦ беше доставена руска техника за изпомпване, а в началото на пандемията през 2020 г. също през РСХЦ премина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши дезинфекция в определени райони на територията на Сърбия. С тези действия и няколко хуманитарни такива, беше оправдана необходимостта от съществуването на подобен руски кризисен център на Балканите. Досега не са публикувани сведения от РСХЦ да се извършва въздушно наблюдение и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на САЩ на Балканите "Бондстил" или съседните страни. А и едва ли е необходимо, тъй като Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически държави. Освен това, вероятната цел на съществуването на РСХЦ в руските планове е преди всичко привлекателната идея да бъде разгърната в случай на необходимост военна база в тила на НАТО.

След руската агресия срещу Украйна Сърбия е единствената държава в Европа, която отказа да подкрепи санкциите срещу Русия, да осъди инвазията и увеличи въздушните полети между Белград и Москва. I БГНЕС