Изминаха десет години, откакто Великобритания гласува да напусне Европейския съюз. Почти веднага след референдума, от гледна точка на ЕС, страната се затвори в себе си и навлезе в продължителна политическа криза, белязана от разделение, вътрешни конфликти и непрекъснато въртене в кръг – нещо като боядисаната въртележка.

И ето че отново сме тук.

Седем британски премиери за едно десетилетие след референдума за Брекзит – след като Киър Стармър обяви оставката си в понеделник. А напрегнатият и сякаш безкраен дебат за това доколко Великобритания трябва да се сближи икономически с Брюксел отново се завръща в центъра на британската политика, подет от правителството на Стармър.

Шокирани преди десетилетие от очевидния социален и политически разпад след британското решение да напусне ЕС, европейските партньори признават, че вече са свикнали с политическото влакче на ужасите, в което се е превърнала съвременна Великобритания.

Честно казано, ако погледнем големите европейски държави като Франция и Германия, тяхната вътрешна политика също трудно може да бъде наречена спокойна. Но не пречи ли тази британска политическа нестабилност на новите преговори с ЕС, започнати от Стармър с обявената цел да намали бюрократичните пречки след Брекзит и да стимулира изпитващата затруднения британска икономика?

В Брюксел приемат, че разговорите ще продължат и при неговия наследник, въпреки че в понеделник беше обявено, че се преразглежда провеждането на планираната за края на юли среща на върха между ЕС и британското правителство.

Мишел Барние беше главният преговарящ на ЕС по време на често ожесточените преговори за Брекзит. Днес той остава влиятелна фигура във френската политика – депутат от дясноцентристкия спектър, който за кратко беше министър-председател преди две години и се очаква да се включи в надпреварата за президентските избори във Франция.

Срещнах Барние в неговия скромен кабинет до френския парламент. Според него ЕС трябва да работи с всеки, когото Великобритания изпрати на политическата сцена.

„Трябва да приемем тази ситуация и да я уважаваме“, каза той. „Ще има нов британски премиер и ние ще работим с него. По време на преговорите за Брекзит за четири години аз работих с четирима различни британски преговарящи. Това също беше нестабилност, но ние се справихме.“

По време на тези дълги и често напрегнати преговори Барние стана известен сред журналистите с чашата си за кафе с надпис „Запазете спокойствие и продължете да преговаряте“ – закачлива препратка към британския лозунг „Keep Calm and Carry On“ от Втората световна война. Той беше известен и с непреклонността си спрямо британските искания за „специална сделка“ с ЕС.

И подобно на парижка въртележка, същите британски аргументи сякаш отново се завъртат. Правителството на лейбъристите иска по-тясна интеграция с части от единния европейски пазар, но без да увеличава значително финансовите си вноски към ЕС и без да допуска свободно движение на европейски работници към Великобритания, където дебатът за имиграцията остава изключително остър.

Това е именно онова „избиране само на удобните ползи“, което Брюксел отхвърли още преди десет години. Великобритания не може да напусне клуба и същевременно да запази всички привилегии, които харесва.

Заплахата за ЕС отвътре

По време на преговорите за Брекзит светът извън Европа също се промени драматично. Бившият най-близък съюзник на Европа – Съединените щати – стана непредсказуем и дори агресивен към традиционните си партньори при управлението на Доналд Тръмп. Русия води реална война на европейска територия в Украйна и хибридна война чрез дезинформация и саботаж в други части на континента. А Китай също остава важен фактор.

Според европейския политически мейнстрийм ЕС е изправен и пред вътрешна заплаха, тъй като евроскептичните партии бележат сериозни успехи в редица държави. При тези условия не би ли било от полза за ЕС по-тясно сътрудничество с Великобритания – втората по големина икономика в Европа и значима военна сила въпреки собствените си проблеми? В областта на отбраната сближаването вече е факт. Но какво ще стане с икономиката?

Малко преди оставката на Киър Стармър Мишел Барние ми заяви, че според него Европейският съюз „искрено приветства“ всяко британско желание за по-тесни отношения. Той продължава да смята решението на Великобритания да напусне единния пазар за ситуация, при която „и двете страни губят“. Но остава категоричен, че единният пазар е най-ценният актив на ЕС. Особено в днешната сложна международна обстановка, според Барние Брюксел не може и не бива да прави компромиси с най-голямото си постижение, за да предлага специални сделки на Великобритания.

„Живеем в много по-опасен, нестабилен и крехък свят и трябва да пазим своите активи и единството си. Това е основното за нас. Няма агресия или желание за отмъщение към Великобритания, но тя трябва да разбере, че няма как да се разрушава или отслабва единният пазар. Не можем да поемем такъв риск“, подчерта Барние.

След това той обърна внимание на това, което според него е допълнителна заплаха за ЕС отвътре, като направи паралел с лидера на британската партия „Реформирай Обединеното кралство“ Найджъл Фараж. Преди Брекзит Фараж беше евродепутат и години наред водеше кампания за излизането на Великобритания от ЕС.

„В много от нашите държави имаме свои Фаражовци – като Марин льо Пен или Жордан Бардела във Франция“, каза Барние. „В Европа има много Фаражовци, които искат да ни разрушат. Няма да го позволим.“

Фараж често е заявявал, че „мрази“ Европейския съюз, но обича Европа, и отрича целта му да е унищожаването на самия ЕС.

Какво може да донесе 2027 г. за Европейския съюз

Тревогата на Барние, която се споделя от мнозина в европейските институции, е че ако Брюксел започне да прави привлекателни икономически отстъпки на държави извън ЕС, като Великобритания, това ще насърчи евроскептичните партии да настояват собствените им страни да напуснат съюза или поне значително да отслабят общите европейски правила.

Именно това вижда като възможност Фабрис Лежери – евродепутат от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен и близък до партийното ръководство.

„Убедени сме, че 2027 г. ще бъде изключително важна година и повратна точка, ако спечелим изборите във Франция“, заяви той.

Социологическите проучвания показват, че евроскептичната партия на Марин льо Пен е по-близо от всякога до победа на президентските избори. Френският президент има огромно влияние върху външната политика и европейските въпроси, така че подобен резултат би имал сериозни последици за Брюксел.

Лежери обясни, че „Национален сбор“ настоява за много по-строги мерки срещу миграцията от страни извън ЕС и за отмяна на част от амбициозните екологични регулации, които според партията вредят на европейската индустрия. Партията иска също намаляване на френските вноски в бюджета на ЕС и отдавна се противопоставя на военната помощ за Украйна.

В цяла Европа 2027 г. се очертава като ключова изборна година. Лежери и неговите съмишленици се надяват сродни евроскептични формации да спечелят мнозинства или значително влияние в Италия, Испания, Полша и Франция.

„Заедно имаме възможност да променим Европейския съюз отвътре“, заяви той.

Дори сама Франция би могла да затрудни сериозно работата на ЕС. Достатъчно е да се припомни как унгарският премиер Виктор Орбан многократно блокираше и забавяше общи европейски решения.

„Подготвяме се за бъдещето“, каза уверено Лежери. „Имах честта да придружавам Жордан Бардела в Лондон, където се срещна с Найджъл Фараж преди Коледа. Ако Фараж стане следващият британски премиер, а Национален сбор управлява Франция догодина, виждам големи възможности за сътрудничество.“

ЕС след Брекзит

Политическото бъдеще на Найджъл Фараж се следи внимателно в Брюксел. Макар ЕС да желае по-тясно икономическо сътрудничество с Великобритания, европейските институции искат ясно да разберат какво всъщност желае мнозинството британци и какви компромиси са готови да направят.

Едва тогава ЕС би обмислил по-мащабни споразумения с бъдещ британски премиер. Дотогава, с изключение на държави като Ирландия, Белгия и Нидерландия, които търгуват активно с Великобритания и също страдат от бюрократичните пречки след Брекзит, повечето страни членки са доволни от сегашното положение и от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство.

Любопитното е, че след референдума през 2016 г. мнозина прогнозираха „ефект на доминото“ – че Италия, Дания, Швеция и дори Франция могат да последват британския пример. Евроскептичните партии говореха за „Фрекзит“, „Суекзит“ и „Италекзит“. Но това така и не се случи. Според германския евродепутат Давид Макалистър причината е проста – европейците са наблюдавали политическата криза във Великобритания след Брекзит и са стигнали до извода, че подобна стъпка не си струва.

Десет години след референдума ново проучване на американския изследователски център „Пю“ показва, че събитие, което сериозно разклати британското единство, може всъщност да е спомогнало за сплотяването на ЕС. Във Великобритания и седем държави членки, наблюдавани от 2016 г. насам, 62% от анкетираните днес имат положително мнение за Европейския съюз, спрямо 49% преди десет години.

Армида ван Рай от Центъра за европейска реформа посочва и засиления интерес на редица държави към членство в ЕС, като най-настойчив кандидат е Украйна. Същевременно националистическите и евроскептични партии продължават да печелят популярност в редица страни. Докато традиционни лидери като германския канцлер Фридрих Мерц, френския президент Еманюел Макрон и полския премиер Доналд Туск изглеждат все по-уязвими.

Повечето европейци смятат, че ЕС далеч не е съвършен, но особено след руската инвазия в Украйна през 2022 г. са стигнали до извода, че в един нестабилен свят сигурността идва чрез единство.

Затова партии като „Национален сбор“ във Франция, „Алтернатива за Германия“ и Партията на свободата в Австрия промениха посланията си, за да привлекат по-широк кръг избиратели.

„Брекзит вече е история“, каза Мишел Барние. Но възможността евроскептичните сили да придобият по-голямо влияние в бъдеще тревожи Брюксел. И то сериозно. |БГНЕС

------------------------

Автор: Катя Адлер