След повече от половин век на прекъсване Турция предприема най-сериозната стъпка досега към възстановяването на дейността на богословската семинария „Халки“ – духовното средище на Вселенската патриаршия.

От десетилетия това е един от най-чувствителните въпроси в отношенията между Анкара, православния свят, Европейския съюз и Съединените американски щати. Според международни и турски източници президентът на Турция Таип Реджеп Ердоган е разпоредил възобновяване на официалните преговори за отварянето на учебното заведение, което е затворено от 1971 година.

Решението идва в навечерието на срещата на върха на НАТО, която ще се проведе в Анкара през следващия месец с участието на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Именно той е поставил въпроса за семинарията по време на свои разговори с Ердоган.

Духовна институция с почти двувековна история

Богословската семинария „Халки“ е основана през 1844 година върху територията на манастира „Света Троица“ на остров Хейбелиада, един от прочутите Принцови острови в Мраморно море край Истанбул. В продължение на повече от сто години тя служи като основен образователен център на Вселенската патриаршия и подготвя православни свещеници, богослови и епископи от различни страни по света. Сред възпитаниците на семинарията са редица висши духовници, включително настоящият вселенски патриарх Вартоломей, който неведнъж е определял нейното повторно отваряне като жизненоважно условие за бъдещето на православното присъствие в Турция.

Защо семинарията е затворена

През 1971 година турският Конституционен съд постановява, че всички частни висши учебни заведения трябва да бъдат присъединени към държавни университети. Вселенската патриаршия отказва да приеме подобен модел, тъй като той би поставил богословското образование под пряк държавен контрол и би ограничил автономията на институцията. В резултат семинарията е принудена да прекрати дейността си и оттогава не е приемала студенти. Закриването ѝ остава един от най-често посочваните примери за ограничения върху религиозните права на православната общност в Турция. През годините темата многократно е поставяна от правителствата на Гърция, от институциите на Европейския съюз, както и от различни американски администрации.

Нов етап в отношенията между Анкара и Вселенската патриаршия

Според митрополит Емануил Халкидонски, чиято епархия обхваща Истанбул, президентската заповед "е нова фаза в процеса“. Турският Съвет за висше образование вече води разговори с представители на Патриаршията относно бъдещия статут на учебното заведение. Все още няма официално обявена дата за възстановяване на учебната дейност, но двете страни обсъждат редица ключови въпроси – завършването на мащабната реставрация на комплекса, юридическия статут на институцията, условията за прием на студенти и образователната рамка, по която ще функционира семинарията. Появилите се през последните дни информации сочат, че се разглежда възможността „Халки“ да бъде възстановена като висше учебно заведение с университетски статут, действащо под надзора на турските образователни власти, но със запазена религиозна идентичност и роля в подготовката на православно духовенство.

Геополитическо и символично значение

Възможното повторно отваряне на семинарията има значение, което далеч надхвърля рамките на образованието. За православния свят това би означавало възстановяване на една от най-престижните духовни школи в историята на Източната църква. За Гърция то представлява дългоочакван жест към историческото гръцко православно наследство в Константинопол. За Европейския съюз и Съединените американски щати подобно решение би било показател за напредък в областта на религиозната свобода и защитата на малцинствените права в Турция.

Ако процесът завърши успешно, през следващата академична година за първи път от петдесет и пет години насам в залите на „Халки“ отново могат да прозвучат гласовете на студенти по православно богословие. Това би било събитие с историческо значение както за Вселенската патриаршия, така и за цялото православно християнство. I БГНЕС