Изявлението на българския министър-председател Румен Радев, че страната може да блокира част от новия пакет санкции на ЕС срещу Русия, възроди опасенията, появили се още след изборната му победа, че в София може да се появи „нов Виктор Орбан“. Реалността обаче изглежда по-сложна.

На парламентарните избори през април Радев спечели близо 50% от гласовете и абсолютно мнозинство в Народното събрание с новосъздадената си партия „Прогресивна България“. От началото на май бившият президент оглавява еднопартийно правителство.

Преди срещата на върха на ЕС в Брюксел той заяви, че България ще наложи вето на планирания 21-ви пакет санкции срещу Русия, ако в него бъдат включени мерки срещу патриарха на Руската православна църква Кирил.

На въпрос доколко Кирил може да бъде разглеждан като духовник, след като е определил войната на Русия срещу „западния неолиберален свят“ като „свещена война“, Радев отговори, че проблемът не е в личността на патриарха, а в това да не се смесват политика и религия.

По думите му трябва да се има предвид, че милиони руснаци са православни християни. „Времето на кръстоносните походи е отминало“, заяви той, като припомни ролята на Русия за освобождението на България от Османската империя. Според него руското и българското общество споделят православната вяра и са „едно семейство“.

Радев постави под съмнение и ефективността на подобни санкции, като попита как точно те биха допринесли за прекратяването на войната.

Подобна позиция изрази и външният министър Велислава Петрова. Тя определи евентуалните санкции срещу патриарх Кирил като „символични“, без реални икономически последици, и заяви, че България не ги подкрепя.

По време на мандатите си като президент Радев последователно настояваше преговорите с Русия да бъдат предпочитани пред военната подкрепа за Украйна, без обаче да обяснява как подобни преговори биха били възможни при липсата на готовност от страна на Кремъл да прекрати войната.

Въпреки това той не е стигал толкова далеч, колкото унгарския премиер Виктор Орбан. За разлика от Будапеща, София не се противопостави на започването на преговорите за членство на Украйна в ЕС и не блокира удължаването на съществуващите санкции срещу Русия.

Според наблюдатели Радев води своеобразна двойна игра – опитва се да запази подкрепата на проруски настроените избиратели, които допринесоха за убедителната му победа, без същевременно да изолира България в рамките на Европейския съюз.

Външният министър Петрова подчерта, че правителството не е против санкциите като цяло, а само срещу мерки, които според него са неефективни. „Подкрепяме санкции, които имат реален икономически ефект и не нанасят по-големи щети на държавите членки, отколкото на страната, която води войната“, заяви тя.

Позицията на правителството предизвика остра реакция от страна на опозицията.

Бившият финансов министър Асен Василев, лидер на партията „Продължаваме промяната“, заяви, че патриарх Кирил не трябва да бъде разглеждан основно като религиозен водач. Той го нарече с рожденото му име – Владимир Гундяев – и го определи като „агент на КГБ“, като подчерта, че санкции срещу човек с подобна роля са напълно оправдани.

Василев разкритикува и опитите на Радев да размива отговорността за войната. Според него трябва ясно да се заяви, че Русия е агресорът, а Украйна е жертвата.

Бившият външен министър Даниел Митов от партия „ГЕРБ“ също осъди позицията на правителството. По думите му подкрепата за Кирил няма нищо общо с православието.

„Не става дума за църковни дела или канонично право. Става дума за човек, който от години използва авторитета на Църквата, за да оправдава руската агресия срещу Украйна и убийствата на невинни хора“, заяви той.

Според Митов аргументът, че санкциите срещу патриарха представляват намеса в религиозните въпроси, е неубедителен и няма нищо общо с националния интерес на България. | БГНЕС

Михаел Мартенс, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.