Чешки университетски служител загуби работата си миналия месец по силата на закон, който забранява на бивши сътрудници на комунистическата тайна полиция да заемат длъжности в публичната администрация — с изключение на правителствените министри, предаде АФП.

Юридическият факултет на Карловия университет освободи заместник-декана Михал Томашек през януари на основание т.нар. лустрационен закон от 1991 г., който е критикуван като остарял и прилагащ двойни стандарти.

В същото време милиардерът министър-председател Андрей Бабиш и министърът на културата Ото Клемпир, и двамата на постовете си от миналия декември, продължават да изпълняват функциите си, въпреки че са регистрирани като сътрудници през 80-те години.

„В закона има несъответствие — той не се отнася до членовете на правителството, но се отнася до други“, заяви пред АФП Йозеф Млейнек, политически анализатор в Карловия университет.

„Не е особено убедително да се настоява, че някой не може да бъде (университетски преподавател) заради укоримото си минало, но може да бъде министър, защото тук миналото не представлява проблем“, каза юристът Ян Кисела.

Законът беше приет през 1991 г., за да забрани на бивши служители и сътрудници на тайната полиция (StB) да стават висши военни офицери, университетски ръководители, съдии — както и правителствени министри.

Той беше приет две години след като бивша Чехословакия се освободи от тоталитарното комунистическо управление, продължило четири десетилетия, и две години преди разделянето ѝ на Чешката република и Словакия.

Млейнек заяви, че законът е имал практическа цел: „Беше необходимо да се отстранят от администрацията хората, свързани с предишния режим, за да се предотврати заемането на високи постове и включването им в мрежи, вредящи на новата демократична система.“

Десетки хиляди сътрудници на тайната полиция (StB) бяха разкрити след Нежната революция през 1989 г.

Оттогава кандидатите за длъжности в публичната администрация са длъжни да представят т.нар. лустрационно удостоверение, издавано от вътрешното министерство.

Но законът беше смекчен през 2014 г., когато с поправка правителствените министри бяха освободени от това изискване — същата година, в която Бабиш стана министър на финансите.

„Буреш“

В досие на StB от 1982 г. стои подписът на родения в Словакия Бабиш под псевдонима „Буреш“ — сравнително разпространена фамилия.

Настоявайки, че никога не е подписвал, Бабиш — министър на финансите на Чехия през 2014–2017 г. и министър-председател през 2017–2021 г. — заведе дело срещу словашкия институт, който съхранява неговото досие от StB, но съдилищата отхвърлиха всички искове.

През 2024 г. словашкото вътрешно министерство реши, че Бабиш „е бил неправомерно регистриран като агент на StB“, като официално го освободи от обвиненията.

Критиците обаче заявиха, че това е договорка на Бабиш с проруско настроения словашки премиер Роберт Фицо, негов близък съюзник.

За разлика от Бабиш, Клемпир — бивш певец — е признал, че е сътрудничил на StB през 80-те години, като в неотдавнашен подкаст заяви, че се е съгласил да подпише, след като StB „ме изплаши до смърт“.

„Извиних се на всички. Простих на мъчителите си и след това се опитах да простя на себе си“, каза той наскоро пред обществената чешка телевизия, която излъчи интервю с мъж, когото Клемпир е докладвал на StB за притежание на марихуана през 80-те години.

Уволненият професор по право Томашек, обвинен според чешки медии, че е докладвал за чехословашки дисиденти във Франция през 80-те години, отказа да коментира случая.

Томашек заяви единствено, че той и семейството му „се чувстват изтощени от настоящата медийна кампания“.

„До голяма степен отминало“

Либор Свобода, историк в Института за изследване на тоталитарните режими, определи закона в сегашния му вид като „кръпка върху кръпка“, но призна, че в миналото е изпълнил своята задача.

„Броят на хората, засегнати от закона, продължава да намалява, тъй като онези, които са били в активна възраст през 80-те години, до голяма степен вече ги няма“, каза Свобода.

Още през 2001 г. Конституционният съд заяви, че „с течение на времето относителната значимост на позициите и ролите на хората в една тоталитарна държава със сигурност не е изчезнала, но определено е намаляла“.

Кисела каза, че лустрационният закон понастоящем има по-скоро морална, отколкото правна стойност.

„Не е напълно уместно да се смята, че някой, който е работил за предишния режим преди 40 години, представлява реална заплаха за чешката демокрация“, заяви той. | БГНЕС