Дамян Дамянов е голям поет, при него няма лъжа и фалш. Това заяви пред БГНЕС неговата съпруга поетесата Надежда Захариева.
На 18 януари отбелязваме 90 години от рождението на големия български поет, който е роден през 1935 г. в град Сливен.
„Дамян Дамянов беше един талантлив човек, един раним и свръхчувствителен човек. Той в никакъв случай не беше ангел, но не бе и дявол. Много честен, много искрен и вярващ, че любовта между хората е възможна. Вероятно на него му е било много по-лесно да вярва в тези неща, защото не е могъл да води живота, който водят повечето здрави хора, да види отблизо някои неща и да ги осъзнае навреме. Затова по-лесно преживяваше възторзи и разочарования“, заяви Надежда Захариева.
Тя подчерта, че всяка дума, която Дамян е написал, е излязла от сърцето му.
„Дали ще обича, дали ще мрази, това е съвсем искрено. Никога не е могъл да пише нещо по поръчка. Грешен или справедлив това е неговото мнение за нещата от живота. В това отношение напълно му приляга мисълта на Мишел Фуко за свободата, че тя е смелостта да казваш своята истина. Тази истина не се харесваше на много хора, но той я казваше, защото бе честен, почтен и искрен“, разказа Надежда Захариева.
Въпреки че мнозина са твърдели, че никой няма да го чета, то и днес всеки ден се публикуват негови стихове в интернет.
„Вероятно народът ни не се чувства много добре, след като най-качваното му стихотворение е „Към себе си“:
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
„Явно хората се чувстват така, щом като се възползват от съвета на Дамян каквото и да загубят, да не губят себе си, за да решат ребуса на живота“, сподели Надежда Захариева.
Славата никога не е топлела Дамян Дамянов. „Ако усетеше, че някой му завижда, казваше, защо ми завиждате, аз не мога да направя една крачка. Аз трябваше да го утешавам с една много известна мисъл от Еклисиаста: Всяка сполука в работата, предизвиква завист между човеците“, продължава разказа неговата съпруга.
Дамян Дамянов пише стихове, за да събори стените между хората и себе си.
„Аз не мога да отида при тях, но моите песни могат да отидат и да кажат, че ги обичам. Това беше Дамян Дамянов – един човек без самочувствие, един човек, който не се интересуваше от славата, един човек, който беше толкова добър, че все се намираше някой, който да злоупотребява с неговата добрина, но гарантирам, че този човек не бях аз. В продължение на тридесет и пет години се постарах да му спестя всяко зло. И колкото и на хората да не им се вярва, аз бях вярна на Дамян Дамянов, защото нито за секунда не забравих чия съпруга съм и нямах право на грешна стъпка. Каквото и да прочетете от Дамян Дамянов, трябва да знаете, че то е искрено и честно“, подчерта Надежда Захариева. І БГНЕС