Македонският президент Гордана Силяновска-Давкова обвини България, че с условието си за конституционни промени, страната отваря врата за влиянието на трети сили в Западните Балкани, предаде БГНЕС. 

„Истинската пречка по европейския ни път не са критериите от Копенхаген, нито реформите, а приемането на решения и условия, които не са свързани с върховенството на закона. В случая с европейската интеграция на Македония проблемът не е административен, а се крие в конституционните промени“, каза Силяновска в годишното си обръщение пред парламента. 

Ние сме, добавя тя, технически съвместим, но политически блокиран кандидат за членство, припомняйки изявленията на множество експерти и доклади.

„На кантара на Европейския съюз ми се струва, че конституционните ни промени сякаш имат по-голяма тежест от съществените реформи. Независимо колко реформаторски постижения добавяме, в крайна сметка политическото условие натежава и ни се дава много висока политическа сметка“, каза Силяновска. 

Според президента, ако конституционните промени бяха гаранция за европейски реформи и хармонизация в духа на европейското право, „ние отдавна щяхме да сме в ЕС“.

„Но ние дори още не сме започнали преговорите, отново заради новата конституционна поправка, която се изисква от нас. В кой е наш интерес да бъдем извън ЕС, ако не на трети сили? Кой отваря вратата за влиянието на трети сили, възможно ли е това да е държава-членка на ЕС и наш първи съсед? Как може Европейският съюз да се преструва на геополитически съюз, докато държи страната ни и Западните Балкани в геополитически вакуум“, попита Силяновска.

Както тя оцени, европейската интеграция на Македония е учебникарски пример за последствията от пренебрегването на процедурата като гаранция за демокрация.

„Ако през последните години и десетилетия някои от нашите политически и партийни лидери бяха изградили национален консенсус у дома, тук, в този парламент, преди да отидат в Брюксел, като държава щяхме да избегнем грешни стъпки и ненужни отстъпки и щяхме да заслужим уважение. Трябва да се учим от нашите съседи, които говорят с един глас за това, което е важно за тях, и не пренебрегват декларациите, приети в техните парламенти. Разногласията по въпроси от национален интерес ни направиха слаба държава.

Има ли изход от тази ситуация? Има. Необходима е политическа воля, но не само наша, но и на Съюза, защото ние предложихме няколко решения и Европейският съюз трябва да избере едно или да намери свое собствено креативно решение за деблокиране на процеса. Ако има решение за Украйна и Молдова, то лесно ще бъде намерено и за нас!

Посланието, което изпращам от този парламент, е, че без ясни гаранции от ЕС и България и без подходящи защитни механизми, с поредната конституционна промяна, рискуваме да излезем от този процес като стареца Хемингуей, излязъл от морето: с рибен скелет, с оголен, огризан суверенитет и...“ идентичност, национална и културна. Този въпрос изисква внимателно претегляне на всяка стъпка, защото виждаме докъде са ни довели „смелите“ решения“, подчерта македонският президент. 

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.  I БГНЕС