Поражението на Виктор Орбан означава, че Унгария ще има смяна на властта за първи път от 2010 г.

Макар социологическите проучвания да предвещаваха убедителна победа за опозиционната партия „Тиса“, мнозина от нейните привърженици не си позволяваха да си представят как би изглеждала победата. След 16 години управление на нелибералната партия „Фидес“, изборната среда беше толкова изкривена в полза на властта, че част от обществото се съмняваше дали изобщо е възможна алтернатива.

Признаването на поражението от страна на Орбан пред неговия опонент Петер Мадяр за някои прозвуча като смяна на режим. Писателят и поет Андраш Петьоц сравни усещането с дните на разпада на Съветския съюз в Будапеща. „Бях на 30 години, когато комунистическият режим падна. Усещането е същото – същото“, заяви той пред Си Ен Ен от бреговете на Дунав, където хиляди привърженици на „Фидес“ се бяха събрали да чуят резултатите.

Новият премиер Мадяр се обърна към събралите се с думите: „Заедно заменихме режима на Орбан. Заедно освободихме Унгария. Върнахме си страната.“

Остават много неясноти - от размера на парламентарното мнозинство на „Тиса“ до начина, по който ще бъде демонтирана изградената от „Фидес“ система. Въпреки това загубата на Орбан ясно очертава задънената улица на популизма и предлага уроци както за неговите подражатели, така и за противниците му.

Един от тях е трудността да се интернационализира национализмът. В продължение на години Орбан се представяше като защитник на националния суверенитет, обещавайки да брани Унгария от предполагаемите заплахи на Европейския съюз и либералната идеология. В крайна сметка обаче кампанията му разчиташе в голяма степен на подкрепата на влиятелни международни съюзници в Съединените щати и Русия.

По време на визита в Будапеща вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че е готов да помогне на Орбан „с всичко, с което мога“. Президентът Доналд Тръмп бе още по-категоричен: „ИЗЛЕЗТЕ И ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ВИКТОР ОРБАН. Той е истински приятел, боец и ПОБЕДИТЕЛ“, написа той в „Трут Соушъл“. Подобни призиви обаче не дадоха резултат. Част от унгарците вероятно са се почувствали поласкани от вниманието на световна сила, но идеята, че избирателите ще подкрепят националистически политик по внушение отвън, съдържа очевидно противоречие.

Политологът Иван Кръстев коментира пред Си Ен Ен още преди изборите: „Иронията е, че ако загуби, ще загуби като глобалист.“ В опита си да мобилизира подкрепа от чужбина Орбан на практика прави „всичко онова, което се очаква от силно интернационалистически лидери“.

Силен акцент върху външната политика в кампанията се дължи и на слабите резултати във вътрешното управление. Популизмът разчита на постоянна мобилизация - ден след ден, новина след новина - чрез създаване на врагове. Орбан не страдаше от липса на такива: неправителствени организации, либерални университети, Джордж Сорос, ЛГБТ движението, Европейският съюз.

С времето обаче „драконите“ свършват. В последната кампания значителна част от атаките бяха насочени срещу съседна Украйна. Улиците на Будапеща бяха осеяни с плакати на президента Володимир Зеленски с надписи „Опасност!“ и „Не му позволявайте да се смее последен“.

При липса на силна икономика, ефективна здравна система или други управленски успехи, кампанията на Орбан се опита да внуши страх и да представи „Фидес“ като единствената сигурна опция срещу предполагаеми заплахи. Иван Кръстев отбелязва: „Той винаги говори за суверенитет, но твърдението, че основната заплаха за унгарския суверенитет е Украйна, започна да звучи комично.“

На този фон Мадяр се възползва, като насочи вниманието към вътрешното управление, от което унгарците не бяха доволни.

Поуки има и за противниците на популизма. Въпреки убедителната победа, много леви и либерални избиратели не са напълно очаровани от Мадяр, бивш кадър на „Фидес“ със силно консервативни възгледи. Въпреки това обществото се обедини около него като най-реалистичната алтернатива на Орбан. Политологът Петер Креко от аналитичния център „Политикъл Кепитъл“ подчертава, че по-либерално настроените избиратели не са позволили „перфектното да стане враг на доброто“.

В победната си реч пред унгарския парламент Мадяр призна, че пред страната стоят сериозни предизвикателства. Той призова Орбан да изпълнява ролята на „служебен премиер“ и да не възпрепятства работата на новото управление.

За привържениците му въпросът дали „Тиса“ ще успее да демонтира модела на Орбан и да управлява ефективно остава за бъдещето. „Ще бъде впечатляващ обрат, ако Унгария се превърне от модел на нелиберализъм, постистина и авторитаризъм в западния свят в пример за демократична промяна“, заяви Креко. Времето ще покаже. | БГНЕС

---

Анализ на Си Ен Ен.