Сърбия празнува собствения си разгром от българската армия през 1915 г.

Сръбският официоз "Политика" подарява на своите читатели календари за 2025 г. по повод 110-ата годишнина от бягството на сръбската армия през Албания, когато "тройната инвазия на обединените немско-австро-унгарско-български войски нападат (Сърбия)."

Сърбия празнува разгрома си от българската армия през 1915 г., когато страната ни влиза в Първата световна война, предаде БГНЕС.

Сръбският официоз "Политика" подарява на своите читатели календари за 2025 г. по повод 110-ата годишнина от бягството на сръбската армия през Албания.

"110-ата годишнина от тройната инвазия на Сърбия, когато обединените немско-австро-унгарско-български войски нападат страната ни през 1915 г.", се казва в съобщението.

"Политика" отправя пожелание "тези подвизи да останат в трайната памет на народа".

Календарът представя творби сръбски художници от войната, които "изобразяват голямо страдание, болка, тъга, но също и възстановяването и завръщането на сръбската армия в родината след героичен пробив на Солунския фронт", се казва в съобщението на вестника.

БГНЕС припомня, че през 1915 г. сръбската армия е разгромена от българската и принудена да се оттегли на остров Корфу. Там с френска помощ тя е реорганизирана и отново включена във военните действия срещу България на Солунския фронт. Едно от първите ѝ сражения е на връх Каймакчалан, който сърбите успяват да превземат, давайки огромен брой жертви – над 5000 войници и офицери. Въпреки високата цена, която Сърбия плаща на Каймакчалан, тя не успява да развие настъплението си и да получи ценно стратегическо предимство спрямо България. По времето, когато се води сражението при Каймакчалан, Македония е освободена и е част от Царство България. Нейните синове се сражават рамо до рамо със своите български братя от старите земи в 11-та Македонска дивизия срещу сръбския окупатор. Няма данни местното население да е воювало на страната на сърбите.

Преди три месеца Белград чества годишнината от битката, случила се между 12-30 септември 1916 г., с голяма делегация в Северна Македония, водена лично от министъра на отбраната Братислав Гашич, който е смятан за дясната ръка на авторитарния сръбски президент Александър Вучич. Държавната делегация включваше още бригаден генерал Горан Момчилович, полковник Драган Станишич, както и министърът на труда и заетостта Неманя Старович.

Министър Гашич тогава заяви, че Каймакчалан е свято място и символ на „героизъм, саможертва и непоколебимата борба на сръбския народ за свобода“. На събитието се говореше единствено и само на сръбски и се вееха сръбски знамена. За съжаление, на Каймакчалан отново се чу разказа за Стара Сърбия, както сръбските шовинисти са наричали земите на Вардарска Македония, което е и провокация към суверенитета на съвременна Северна Македония. В Скопие не се появи нито една критична публикация по повод на това честване. І БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон