Ежедневната политика на Еворпейския съюз ще се управлява от ЕНП, Обнови Европа и Прогресивният алианс на социалистите и демократите. До голяма степен, Джорджа Мелони в Италия и Марин Льо Пен във Франция ще определят как ще се балансират политиките в групата на Идентичност и демокрация. 

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Румяна Коларова, политолог и ръководител на Магистърската програма „Европейска интеграция и дипломация на ЕС във Философски факултет към СУ.

Тя все пак припомни, че Алтернатива за Германия бе изключена от групата на Идентичност и демокрация и нейното евентуално завръщане би променило местата в групата.

„В групата на десните партии се слагат такива, които са по-скоро евроскептични или консервативни. Това са партии, които се обявяват против Зелената сделка или на високото ниво на преразпределение на бюджета на ЕС. Тоест, хора търсещи дясна политика и по-бавна реформа в сферата на проблемите на околната среда - това е групата на реформистите и консерваторите в ЕП. На консерваторите не им е чужд проблемът с околната среда, но те имат едно резервирано отношение към бързи реформи и високо ниво на преразпределение“, обясни Коларова.

Според нея големият въпрос, пред който е изправена Европа, е дали тези нагласи ще доведат до промяна на баланса тогава, когато се гласува бюджета.

„Ясно е, че в ежедневната политика ще управлява тройната коалиция от Европейската народна партия (ЕНП), Обнови Европа и Прогресивния алианс на социалистите и демократите, въпросът е дали когато се гласува бюджетът основна роля ще играят консерваторите или зелените, които търсят бързи реформи и високо ниво на преразпределение при бюджета“, смята политологът.

Румяна Коларова все пак уточни, че не смята отношението на ЕС към Украйна да се промени не само заради позициите на консервативните партии, но и заради позициите на Идентичност и демокрация, които се определят като крайно десни и националисти.

„Когато говорим за радикално десните националисти, лидерската роля е на две жени - Джорджа Мелони, министър-председателят на Италия и на Марин Льо Пен, чиято партия търси позициониране във френския парламент, те ще определят в много голяма степен как точно ще се балансират политиките и стратегиите на Идентичност и демокрация“, смята Коларова. Тя подчерта и, че Урсула фон дер Лайен в предизборните дебати изрично каза, че търси сътрудничество и партньорство с тях и затова е търпяла критики от либералите, социалистите и зелените.

„В края на краищата обаче мнозинствата в ЕП не се договарят през Комисията, а през ръководството на парламентарните групи“, коментира проф. Коларова.

На въпрос на БГНЕС дали ще се промени позицията на Съюза по повод интеграцията на Западните Балкани и разширяването на ЕС, Румяна Коларова уточни, че промяна няма да има.

„Ще се продължи с изискването да се спазват предварителните условия във всеки етап от преговорите за членство и много ясно да се спазват поетите ангажименти от държавите кандидатки. Изрично искам да подчертая, че всякакви отстъпки, тоест политическо решение, в което ЕС си затваря очите за проблемите, които съществуват в конкретната държава, ще бъдат невъзможни. Някакъв вид бързо и ентусиазирано разширяване на ЕС няма как да се случи“, категорична е Румяна Коларова.

В европарламента ГЕРБ ще има най-много представители като първа политическа сила на евровота, а ДПС и ПП-ДБ ще имат равен брой евродепутати. Коларова припомни обаче, че балансът се гледа през призмата на европейските партии.

„На картата на резултатите от изборите България е оцветена в жълто, защото трите депутатски мандата на ПП се приемат, че ще бъдат част от групата на либералите, която е „Обнови Европа“. Всъщност обаче искам да подчертая, че единият депутатски мандат, който бе спечелен от Радан Кънев, няма как да отиде при либералите. Предполагам, че Радан ще се присъедини към групата на ЕНП, където е ГЕРБ и което значи, че балансът ще бъде в полза на ЕНП“, смята експертът. Тя поясни и, че тежестта на ГЕРБ ще бъде много по-голяма, отколкото тежестта на ДПС отново поради ЕНП, която е най-голямата група в ЕП.

Според Коларова либералите и зелените са преминали през болезнен електорален срив относно брой мандати в ЕП.

„Това са най-силно ерозиралите групи. Дори засилването на подкрепата за консерваторите и радикално десните не е толкова видима колкото е видима ерозията на либералите и зелените“, подчерта проф. Румяна Коларова, но все пак направи и уточнението, че има група на нови партии, които до момента те не са се идентифицирали и е много интересно къде ще отидат те.

Неясна е съдбата и на партия "Възраждане", която не се знае към коя политическа група ще се присъедини. Според политолога формацията на Костадин Костадинов евентуално ще се присъедини към групата на Идентичност и демокрация или ще остане неидентифицирана.

„Има партии, които не се идентифицират в ЕП, но особеното при тях е, че те нямат възможност съществено да влияят на законодателния процес там. "Възраждане" може да избере да бъде част от тези странни партии, обикновено те са радикални и проруски“, коментира проф. Румяна Коларова. | БГНЕС