Румънците избират президент в неделя, 4 май

Избирателните секции ще отворят в 7:00 ч. местно (и българско) време в неделя, 4 май, и ще затворят в 21:00 ч.

 

Румънците ще отидат до урните в неделя, 4 май, за да изберат следващия си президент в първия тур на „повторните“ избори, вторите такива в рамките на шест месеца.

Страната проведе президентски избори на 24 ноември 2024 г., на които изненадващо победи крайнодесният кандидат Калин Джорджеску, който по време на кампанията получаваше единици проценти в проучванията. Резултатът беше анулиран след разкрития за руска намеса в изборите в негова полза и масивна про-Джорджеску кампания в TikTok, което хвърли страната в политическа криза. Румънската избирателна комисия забрани на проруския кандидат да се кандидатира отново. Сега срещу него тече наказателно разследване.

Къде и кога ще се отворят избирателните секции в Румъния?

Избирателните секции ще отворят в 7:00 ч. местно (и българско) време в неделя, 4 май, и ще затворят в 21:00 ч.

Избирателите могат да гласуват в някоя от 18 979 избирателни секции в цялата страна. Допълнителни 965 секции ще бъдат открити в страни с големи диаспори, включително Малта, Италия, Испания, Обединеното кралство, Германия, Франция, Молдова и Съединените щати. Над 200 000 хиляди души от румънската диаспора вече са упражнили избирателните си права на 2 и 3 май.

Как се провеждат президентските избори в Румъния?
Президентът се избира за мандат от пет години в система с два тура. Президентът може да бъде избран за максимум два мандата.

Кандидатът трябва да получи повече от 50% от всички валидни гласове, за да бъде обявен за победител в първия тур.

Ако никой кандидат не достигне прага от 50% на 4 май, на 18 май ще се проведе втори тур между първия и втория.

Кои са основните проблеми според румънците?
Заплатите и инфлацията
Повишаването на цените на хранителните продукти и други основни стоки в страната вероятно ще бъде един от най-важните фактори при избора на гласоподавателите.

Корупция
Има дълбоко вкоренено недоволство от начина, по който управляващите партии ръководят страната от падането на комунистическия режим през 1989 г.

Според Transparency International Румъния е сред четирите най-корумпирани страни в Европа. Избирателите като цяло имат малко доверие в публичните институции и политиците.

Идеологическо разделение
Румъния, подобно на няколко други европейски държави, е изправена пред нарастващи въпроси от страна на части от населението относно подкрепата си за Украйна във войната срещу Русия. По-дясните избиратели са против допълнителна подкрепа за Киев.

Като цяло избирателите са разделени между желание за правителство, което е по-отдалечено от Запада и по-близо до Русия, и такова, което е проевропейско и пронатовско. Това разделение се отразява в състава на румънския парламент.

След парламентарните избори на 1 декември миналата година проевропейските партии в Румъния се обединиха, за да сформират мнозинство в правителството в опит да изключат крайнодесните.

Управляващата Национална коалиция за Румъния беше сформирана, когато проевропейската „Социалдемократическа партия (СДП)“, която спечели най-много гласове на изборите през декември постигна споразумение с центристката „Национална либерална партия“ (НЛП), реформистката партия „Съюз за спасение за Румъния“ (ССР) и малката етническа унгарска партия „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“ (ДСУР). Коалицията разполага с 58 от 134 места в Сената, горната камара, и 135 от 331 места в долната камара, Камарата на депутатите.

Крайнодясната партия „Алианс за обединение на румънците“ (АОР) е водена от кандидат-президента Джордже Симион, който е фаворит за победа на първия тур. Формацията разполага с 28 места в Сената и 61 в Камарата на депутатите.

„SOS Румъния“, също крайнодясна партия, разполага с 12 места в Сената и 28 места в Камарата на депутатите. Крайнодясната „Партия на младите хора“ (ПМХ) има 24 места в долната и 7 места в горната камара. Като цяло, тези евроскептични партии имат 113 места в Камарата на депутатите – не много по-малко от 135-те места на управляващата коалиция.

Предвид това разделение, Европейския съюз ще следи отблизо президентските избори в северна ни съседка. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон