За по-малко от денонощие на два външнополитически фронта, които отнемат най-много време и сили на администрацията на президента Доналд Тръмп, се случиха две сериозни неприятности. Израелският удар по представителството на Хамас в Доха и нахлуването на руски дронове във въздушното пространство на Полша – две сериозни главоболия за Белия дом и, може да се предположи, два силни удара по авторитета на президента, се казва в анализ на Би Би Си.

Именно тези два конфликта – в Украйна и в Газа – президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да приключи бързо и решително.

Във всеки от тези случаи лидерите, които той счита за естествени, макар и проблемни съюзници – президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху – сериозно затрудниха усилията на Белия дом за установяване на мир.

Трябва да се има предвид кога беше избран моментът. Нападението над Доха беше извършено само два дни след като администрацията на Тръмп представи последната версия на предложенията за прекратяване на войната в Газа.

Доналд Тръмп заяви, че това е последният шанс за Хамас.

„Предупредих Хамас за последствията от неприемането [на тези предложения]. Това е последното ми предупреждение, няма да има друго!“, написа Тръмп в неделя в социалната си мрежа Truth Social.

Ръководството на Хамас се събра в Доха, за да обсъди отговора на тези предложения, но Израел реши да не чака.

Ударът по Доха не само превърна американските предложения в пух и прах, но и вероятно разруши цялата сложна дипломатическа архитектура около Газа, на която се опираше администрацията на Тръмп.

Сега се водят спорове за това как и кога САЩ са разбрали за израелския удар и дали са могли да го спрат. Наличието в Катар на една от най-важните американски въздушни бази в света кара мнозина да предполагат, че САЩ не са могли да не забележат израелските самолети, летящи към Доха.

Но дори и Белият дом, както мнозина предполагат, да е дал зелена светлина на Израел, какво казва това за способността на Тръмп да влияе на действията на Бенямин Нетаняху?

През последните две години, след унижението на 7 октомври 2023 г., Израел демонстрира сила в целия Близък изток, основно с явното или тайно одобрение на САЩ.

Израел се утвърди като безспорен регионален хегемон, способен да нанася удари по далечни страни като Иран или Йемен.

Но в случаите с Иран и Йемен в ударите участваха и САЩ, и те имаха общи цели с Израел: да спрат ударите на хусите срещу Израел и търговските кораби и да унищожат ядрената програма на Иран.

Нападението срещу Катар, ключов съюзник на САЩ в региона, е съвсем друго нещо.

Доналд Тръмп заяви, че мисли „много лошо“ за тази стъпка на Израел. По неговите думи, той е разбрал за нея твърде късно, за да успее да предупреди Катар.

„Едностранният удар по територията на Катар, суверенна държава и близък съюзник на Съединените щати, който работи много усилено и рискува много, посредничейки в мирните преговори, не служи за постигането на целите нито на Израел, нито на Америка“, написа Тръмп в социалната си мрежа.

Това изявление не е достатъчно, за да разсее подозренията за съучастие на Съединените щати, но изглежда, че Тръмп наистина е бил ядосан.

Нетаняху, от своя страна, се опита по всякакъв начин да подчертае, че това е било изцяло самостоятелно решение на Израел.

Известният американски международен коментатор Дейвид Игнейшъс напомни във „Вашингтон пост“, че израелците са провели операцията, въпреки уверенията и на САЩ, и на Израел, че няма да има лов на лидерите на Хамас в Катар.

Това, че тези обещания бяха толкова демонстративно нарушени, в Близкия Изток неизбежно ще бъде счетено за доказателство за слабостта на Америка.

А тук е и Полша.

Преди по-малко от месец Тръмп прие Путин в Аляска, разстели червен килим пред виновника за войната в Украйна, а няколко дни по-късно каза на френския президент Еманюел Макрон, че Путин „иска да сключи сделка за мен, колкото и лудо да звучи това“.

Но не само че сделката не се осъществява – напротив, оттогава насам виждаме само ескалация: все повече антирекорди по брой дронове и ракети, участващи в руските удари по Украйна, а сега и първото демонстративно нахлуване на дронове във въздушното пространство на НАТО.

Руски ракети или дронове не за първи път се оказват на територията на Полша, но преди това падаха близо до границата и, по всяка вероятност, случайно.

Това, което се случи в сряда през нощта, беше всичко друго, но не и случайно. Полските власти съобщиха за 19 руски дрона във въздушното пространство на страната. Някои от тях са проникнали дълбоко в полската територия.

Премиерът Доналд Туск заяви в парламента, че Полша не е била толкова близо до открит конфликт от времето на Втората световна война.

Русия отрича всичко, но почти всички са съгласни, че това е било умишлен опит на Москва да провери решимостта на НАТО.

А тъй като най-мощният член на алианса са Съединените щати, това беше тест за решителността и на Доналд Тръмп. И явното нежелание на американския президент да реагира – в контраст с коментарите му за Доха – не остана незабелязано.

„Новината, че страна от НАТО за първи път е стреляла по бойни единици на Русия и ги е свалила, Белият дом посрещна с оглушително мълчание“, написа вестник Kyiv Post.

В крайна сметка все пак се появи пост в мрежата Truth Social.

„Защо Русия нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? Пристигнахме!“, гласи малко двусмисленият запис в акаунта на Тръмп.

Но фактът, че в началото той мълчеше, в съчетание с нежеланието му да изпълни собствените си заплахи за налагане на нови санкции срещу Русия, оставя западните съюзници на Украйна с един и същ въпрос: на чия страна всъщност е Доналд Тръмп?

Възможно е нещо да се промени в този въпрос: европейските официални лица и техните американски партньори работят върху съвместен пакет от нови санкции – първи от момента на завръщането на Тръмп в Белия дом.

Но членовете на НАТО, като имат предвид предишните двусмислени изявления на президента за алианса, искат да получат уверения, че в случай на заплаха за суверенитета на страната НАТО може да разчита на ответни действия от страна на САЩ.

Наскоро сключеното споразумение за закупуване от страните от НАТО на оръжие от САЩ за Украйна и ангажиментът на членовете на алианса да увеличат военните разходи значително подобриха отношенията на Тръмп с НАТО и напоследък той вече не прави такива враждебни изявления за алианса, каквито правеше през целия си първи президентски мандат.

От своя страна, европейските страни като цяло се съгласиха, че трябва сами да се погрижат повече за укрепването на отбраната си. Охраната на въздушното пространство на Полша е добър пример за това.

Но като цяло алиансът все още разчита на военната и политическата мощ на Америка, а въпросите относно готовността на настоящия президент да използва тази мощ остават. І БГНЕС