На току-що приключилата среща на върха на НАТО Доналд Тръмп нападна останалите страни членки на Алианса, заявявайки, че е „много разочарован от НАТО“, и попита: „Защо харчим стотици милиарди долари, а те не са до нас, когато имаме нужда?“

Той потвърди желанието си да придобие Гренландия, разкритикува европейската енергийна и миграционна политика, обиди Испания и обезпокои съюзниците, заявявайки, че конфликтът между Киев и Москва „не ни засяга“. И все пак, по време на цялото събитие останалите сили в НАТО се отнасяха към Тръмп с толкова учтивост и уважение, колкото всеки друг американски президент е получавал от Алианса, а може би и повече. „Това беше страхотна среща, в тази стая имаше много любов, много единство“, каза Тръмп след нейния край.

Източникът на влияние

Неговата сила не произтича от факта, че е президент на най-могъщата нация в света. В действителност неговите произволни мита, абсурдната война с Иран и отвличането на Николас Мадуро сринаха авторитета на САЩ в голяма част от света. Властта му не идва и от неговата MAGA база (поддръжниците на движението „Да направим Америка велика отново“), която в момента изпитва колебания дали да подкрепя лидер, който въвлече САЩ в поредната война в Близкия изток, предизвика скок на цените и чиято администрация все още отказва да публикува пълните досиета за Джефри Епстийн.

Силата му не произтича и от някакъв стратегически блясък или хитрост.

Мощта на Тръмп идва от готовността му да нарушава всички норми, правила и закони за това как трябва да действа един американски президент – да прави всичко, което му помага да натрупва повече богатство, власт и слава, и да отмъщава на всеки, който се е опитал да му се изпречи на пътя.  Президентите и министър-председателите от НАТО се отнасяха към Тръмп с изключително уважение, защото се страхуват какво би могъл да направи, ако не получи това, което иска. Независимо дали става въпрос за НАТО, Иран, Световното първенство по футбол, изборите през 2020 г. или печеленето на милиарди от президентския му пост – той не е обвързан от норми, правила, договори и закони.

Казусът със Световното първенство

Когато световната общност от футболни фенове възрази срещу неговата намеса миналия уикенд в подкрепа на САЩ, той отговори: „Ако [Белгия] ни победи, тогава те наистина могат да се гордеят. От друга страна, ако ни победят, ще кажем, че беше – бих казал – че беше фалшифицирано, точно както изборите бяха фалшифицирани през 2020 г.“.  Забележете как той се поправи – от „ще кажем“ на „бих казал“. Етиката е свързана изцяло с понятието „ние“ – нашият колективен съд за това какво е правилно или грешно. На Тръмп изобщо не му пука за оценката на света или на нацията за добро и зло. Той не мисли за правилно и грешно.

Грешим, когато характеризираме Тръмп като човек, който нарушава етичните стандарти. Етиката предполага съществуването на някакви договорени стандарти, спрямо които нарушението може да бъде дефинирано и измерено. Тръмп обаче изобщо няма стандарти. Целият му подход към живота, към бизнеса, а сега и към президентството, няма нищо общо със стандартите. Става въпрос за победа на всяка цена. Каквото и да е необходимо.

Тръмп не е неетичен. Той е аетичен. Той не е неморален. Той е аморален.

За повечето от нас е трудно да си представят живота в свят без стандарти, норми, правила или закони – свят, съставен само от транзакции и изчисления, в който единственият тест е „какво печеля аз от това и на каква цена“. Именно тази трудност, която изпитваме да си представим такъв свят, е ключът към властта на Тръмп. Независимо дали сте президент на Съединените щати или някой друг, винаги е възможно да извлечете лични облаги, като сте първият, който нарушава широко приета норма.

Ефектът на първия нарушител

Представете си малък град, където хората не заключват вратите или прозорците си поради неписаното правило, че никой не краде. При тези обстоятелства първият крадец, който извърши обири, действа с огромно предимство. Той може безпроблемно да влезе в къщата на всеки.

Това предимство на първия нарушител изчезва веднага щом хората се усетят и започнат да заключват вратите и прозорците си. Крадецът обаче не поема разходите за ключалките или досадата да заключва всички врати и прозорци. Той експлоатира доверието на общността. След това, след като унищожи това доверие, той оставя на тях да се предпазват от подобни бъдещи нарушения.

Тази асиметрия – малки разходи за нарушителя на доверието, големи разходи за всички останали, които след това трябва да се защитават – е самата същност на подхода на Тръмп. Той печели богатство, власт и слава за себе си чрез разбиване на норми, след което всички останали трябва да събират парчетата.

Като президент той има много по-големи норми за разбиване, отколкото крадец в малък град, и то с много по-голяма полза за себе си.

Като президент неговото хулиганство се отплати, поне за самия него. Но то също така повреди всякакви институции, на които САЩ и светът разчитаха – от НАТО до ФИФА и Министерството на правосъдието на САЩ. Това са институции, основани на доверието, че нито един американски президент никога няма да направи това, което той направи.

Той ще бъде запомнен като най-могъщия президент, който САЩ някога са имали, но и като най-лошия. Когато той си отиде, всички ние ще плащаме, за да изчистим бъркотията. Ще трябва да купим безкраен брой ключалки за безкраен брой врати и прозорци и да прекараме огромна част от времето си в инсталирането им и след това в държането им заключени. I БГНЕС

Робърт Райш, бивш министър на труда на САЩ, е почетен професор по публична политика в Калифорнийския университет, Бъркли. Той е колумнист на „Гардиън“ за САЩ. Новата му книга „Coming Up Short: A Memoir of My America“ вече е на пазара в САЩ и Обединеното кралство.