За България, както и за голяма част от Европа, името Косово вероятно все още навява спомена за изключителните жестокости от края на миналия век. Етническото прочистване срещу косовските албанци, извършено под диктата на военнопрестъпника Слободан Милошевич, накара НАТО да бомбардира военни цели в бивша Югославия в продължение на почти 80 дни.

За поколението на родителите ни Косово все още символизира кръвта и пламъците, сред които се роди най-младата държава в Европа. За онези, родени на прелома на ХХ и ХХI век, малката балканска страна оставя съвсем различни впечатления. Навлизайки през ГКПП Блаце, намиращ се между Северна Македония и Косово, гумите на колата почти моментално усещат разликата между надупчените и зле поддържани македонски пътища и качествено изградената магистрала R6 „Арбен Джафери“.

Стигайки в столицата Прищина, човек веднага може да почувства, че Косово е не само най-младата държава в Европа, но и че населението ѝ също е изключително младо. Разхождайки се по централните улици на града, човек вижда, че преобладаващото мнозинство са хора в своите 20 години. Сядайки в ресторанта, веднага усещаме доброто отношение, на което се радват българите. 17-годишният сервитьор ни разказва забавни истории, свързани с минали посещения на наши сънародници, а след плащането на сметката следват и щедри комплименти от заведението. Споделят ни и че Косово винаги ще бъде благодарно на България заради признаването на независимостта. 

Косово диша в ритъма на младостта, но косовските албанци рядко говорят за своята история. Причината е проста – многовековната сръбска окупация заличава всеки монумент от средновековната история на страната, а архивните документи също са чест обект на посегателство. Отказвайки да се примири с косовската независимост, Белград непрекъснато се опитва да дестабилизира страната. Само за няколко години станахме свидетели как най-голямата сръбска партия „Сръбска листа“ бойкотира местните избори в четирите северни общини. След това Белград организира протести, когато албанските кметове понечиха да влязат в кабинетите си. В рамките на демонстрациите бяха ранени десетки войници от КФОР. Помним как група сръбски терористи нападна село Банска и уби косовски полицай, а предводителят на бандата избяга в Белград, където и до днес живее царски под крилото на Вучич. Спомняме си и взривяването на канала Ибър-Лепенац, който е от голяма стратегическа важност за Косово. От него зависи електроснабдяването на цялата страна, а евентуална повреда оставя около 40% от населението без вода.

Според много от събеседниците ни режимът на Вучич е безпощаден дори и към самите косовски сърби. Белград активно експлоатира националните чувства на тази част от косовското общество в услуга на собствената си хегемонистична политика. А че тези мероприятия не водят до подобряване на благосъстоянието на косовските сърби, едва ли на някого в Белград му пука.

Сърбия никога не е преставала да възприема Косово като част от своята територия. Това е не просто авторско заключение, нито възприятие на косовските албанци. Преди броени дни, след въпрос на БГНЕС, самият сръбски вътрешен министър Ивица Дачич преповтори тази опорка на сръбския шовинизъм.

Според един от хората, с които се запознаваме, Сърбия не просто отрича косовската независимост, а активно се противопоставя на правото на самоопределение на албанците. 

„Вие сте българи, защото Бог е решил да се родите такива. Аз съм албанец, защото Бог така е решил. Който мрази човек, само заради произхода му, то той мрази Бога“, казва той. 

Новият ни приятел твърди, че основен вектор на тази политика е Сръбската православна църква.

„Сръбската православна църква действа на принципа на Ислямска държава. Както ИДИЛ отрича правото на съществуване на всеки, който не е мюсюлманин, така СПЦ отрича правото да се определяш различно от сърбин“.

Пребиваването ни в Прищина ни сблъсква с различни хора, споделящи убеждението, че ако Русия постигне целите си в Украйна, следващата точка, в която Москва ще се опита да реализира интересите си, са Западните Балкани. Много от събеседниците ни смятат, че Сърбия умело манипулира ЕС, заявявайки фалшиво желание за присъединяване, а в действителност активно обслужва интересите на Москва.

И въпреки целия натиск на Белград, въпреки отказа на някои членки на ЕС да признаят независимостта ѝ, Косово не престава да се развива и да мечтае. Хората казват, че през 1999 г. Никога не са си представяли, че Прищина ще изглежда такава, каквато я виждаме ние – децата на новия век, започнал със светли идеали, но и със зловредни илюзии. Цялата косовска столица е осяна със строежи, които скоро ще се превърнат в модерни жилищни сгради. С присъединяването си към еврозоната България извървя докрай пътя на евроинтеграцията. Напълно завършихме прехода от тоталитаризъм и планова икономика до либерална демокрация и свободен пазар. Косово е още в началото на този път, но вече крачи с бодри стъпки, а резултатите, които постига, все пак оставят в нас едно тягостно чувство – че не ги виждаме и в съседката, която чувстваме най-близка до сърцето си. | БГНЕС

-----------

Велислав Илиев и Димитър Русков, специални пратеници на Агенция БГНЕС в Прищина