Причината за десетките хиляди земетресения край гръцкия остров Санторини, които се случиха в началото на тази година, е подземното движение на магма (т.е. разтопена скална маса), установиха учените.

Изследователите са използвали физически модели и изкуствен интелект, за да определят причините за повече от 25 000 хоризонтални труса на дълбочина от около 20 метра, съобщава Би Би Си.

Изкуственият интелект е бил един от най-важните инструменти: с негова помощ учените са анализирали данните за всеки трус и свързаните с тях закономерности.

Един от авторите на изследването, д-р Стивън Хикс от Университетския колеж в Лондон, отбеляза, че използването на нови технологии в съчетание с физически познания в близко бъдеще може да помогне за прогнозиране на изригвания на вулкани.

Какво се случи на Санторини?

Сеизмичната активност около гръцките острови Санторини, Аморгос и Анафи започна да се засилва през януари 2025 г. Там се случиха десетки хиляди земетресения, като магнитудът на много от тях надвишаваше 5.0.

Много туристи напуснаха острова, а местните жители се страхуваха от скорошно изригване на близкия подводен вулкан Колумбо. Имаше също така опасения, че след поредицата от трусове ще последва по-силно земетресение, подобно на това от 1956 г., когато трус с магнитуд 7.7 причини значителни разрушения в същия регион.

Учените, които публикуваха заключенията си в списанието „Сайънс“, създадоха триизмерна карта на земната кора около Санторини. След това описаха параметрите на всеки трус и съответстващите им движения и напрежение в земната кора. Това позволи да се изготви подробен модел на това, което действително доведе до поредицата от земетресения.

Екипът от изследователи установи, че активността е била предизвикана от хоризонтално движение на магмата. То се е случило под остров Санторини и вулкана Колумбо — по канал с дължина около 30 км, който се намира на дълбочина повече от 10 км под морското дъно.

Според оценките на учените, обемът на магмата, преминала през кората, би могъл да запълни 200 хиляди олимпийски басейна. Именно тези „интрузии“, както ги наричат в геологията, пробивали по пътя си слоеве от скали, предизвиквайки хиляди трусове.

„Трусът ни дава такава информация, сякаш имаме уреди дълбоко под земята, от които получаваме данни“, обяснява водещият автор на изследването, сеизмологът Антъни Ломакс. „Когато анализираме „рисунката“, която тези земетресения създават в нашия 3D-модел на Земята, тя съвпада много добре с това, което очакваме да видим при хоризонтално движение на магмата“.

Приключил ли е кошмарът на Санторини?

В момента всичко изглежда е приключило, казват изследователите.

„Магмата остана доста дълбоко – на повече от 8 км в земната кора“, обяснява д-р Хикс. „Знаем, че магмата може да се издига и да изригне на повърхността в рамките на часове или дни, но тъй като активността сега е спаднала до нула, можем да бъдем почти сигурни, че разтопената маса в крайна сметка е заседнала и изстинала дълбоко в кората.“

Въпреки това, вулканите могат да влизат в продължителни фази на активност и непредсказуемост, които могат да продължат много години. Неотдавнашната вулканична активност в югозападната част на Исландия го демонстрира.

Изследователите твърдят, че използването на изкуствен интелект в съчетание с познания за фундаменталните принципи на движението на земната кора може да позволи на учените да проследяват, разбират и дори прогнозират вулканичната активност много по-добре.

В резултат на това те ще могат да осигурят безопасността на хората, живеещи в сеизмично активни региони. І БГНЕС