Неутралитет, страх от регионален конфликт, подкрепа за Израел или предпазливи позиции – от началото на войната между Израел и Иран с израелската атака в петък, 13 юни, реакциите в Балканите не са еднозначни.

От изненадващата атака на Израел срещу Иран в петък, 13 юни, между двете страни продължават удари. Израел обясни, че е започнал операция „Изгряващ лъв“ поради подозренията си относно ядрените амбиции на Иран.

Регионът остава в очакване на решенията на САЩ, които може да обмислят намеса. В Балканите реакциите са разнопосочни.

Турция

В Турция президентът Реджеп Тайип Ердоган отново предложи посредничеството си, но в страната преобладава страхът от ескалация в региона.

Анкара осъди атаките на Израел срещу Иран, като избягна да покаже ясна подкрепа за своя съсед и поддържа редовни контакти със САЩ, съюзник на Турция и партньор в НАТО.

Въпреки напрегнатите, но прагматични отношения, Иран и Турция са единодушни в опозицията си срещу Израел и геноцида в Газа.

Според изследователката Гьонюл Тол в кръгла маса на Middle East Institute, регионална война би засилила напрежението с Иран и би провалила регионалната политика на Турция, насочена към „изграждане на приятелски връзки с държавите в региона за разширяване на влиянието си в областта на икономиката, енергетиката, отбраната и инфраструктурата“.

В дебатите отново бе повдигнат въпросът за базата в Кюречик, в източната част на Турция. Някои обвиниха страната, че споделя с Израел информация от този радар, използван от НАТО, твърдение, което Анкара категорично отрече.

Нестабилността в Иран може да има последствия за вече затруднената турска икономика, да компрометира текущия процес с Кюрдската работническа партия (ПКК) и да предизвика приток на ирански бежанци.

За да се подготви за евентуална регионална война, Ердоган обяви увеличение на запасите от ракети със среден и дълъг обсег.

„Да се надяваме, че в недалечно бъдеще ще достигнем такава отбранителна способност, че никой няма да посмее да ни доминира“, заяви той.

Албания

Докато конфликтът между Израел и Иран достига невиждани нива на напрежение, албанските власти изразяват своята загриженост, като ясно посочват Техеран като основен фактор за дестабилизация. Президентът на републиката Байрам Бегай изрази загриженост от ескалацията в Близкия изток, призова за дипломатическо решение и потвърди правото на Израел на „сигурност за своите граждани“.

Той призова Иран да прекрати балистичните и ядрените си програми в съответствие с международното право.

По-остро се изказа бившият премиер Сали Бериша, който приветства израелските удари срещу стратегическите инфраструктури на Ислямската република, наричайки режима на аятоласите „обскурантистка и терористична диктатура“ и заявявайки, че неговото падане ще бъде победа за мира в Близкия изток.

От своя страна бившият министър Генч Поло припомни обявените амбиции на Техеран да унищожи Израел, подчертавайки екзистенциалната заплаха, която иранската атомна бомба представлява за целия регион, включително Европа. Той приветства израелската операция като „легитимен превантивен удар“, целящ да неутрализира непосредствена заплаха.

В публичния дебат някои анализатори предупреждават за възможна неконтролируема ескалация. Според Илир Кула, експерт по сигурност и геополитика, „Израел и Иран са влезли във война, без да знаят как да излязат от нея“.

В интервю за телевизия TV1 той заяви, че използването на ядрено оръжие „няма да е изненадващо“, предвид дълбочината на иранските съоръжения и невъзможността конвенционалните бомби да ги неутрализират. Той се опасява от бързо разширяване на конфликта, ако дипломатическите канали останат блокирани.

Официалната реакция на правителството на Рама беше по-късна и умерена. След три дни мълчание, министерството на външните работи публикува изявление, което някои анализатори сметнаха за хладно, в контраст с по-твърдите позиции на други членове на политическата класа.

Косово

Временното правителство на Косово също продължава да заема мълчаливо благосклонна позиция към Израел. Временният министър-председател Албин Курти изрази загриженост относно ескалацията в региона, призовавайки за деескалация и дипломатически решения. Въпреки това правителството ясно насочи вниманието си към Техеран в своето изявление, призовавайки Иран да „прекрати хибридните си действия, които заплашват стабилността в региона и извън него“ и да „спазва задълженията си към МААЕ“.

Още през октомври 2023 г. Албин Курти осъди недвусмислено атаките на Хамас срещу Израел и изрази солидарност с израелския народ. От началото на израелската офанзива в Газа Прищина обаче се въздържа от критични коментари, което контрастира с твърдата ѝ позиция по други конфликти, като този в Украйна.

Тази ориентация е в продължение на външната политика, започната през 2021 г., когато правителството на Авдулла Хоти откри косовско посолство в Йерусалим. Това решение беше взето вследствие на споразуменията, подписани в Белия дом през септември 2020 г. под егидата на администрацията на Тръмп, които предвиждаха взаимно признаване между Косово и Израел. Въпреки че Албин Курти изрази резерви по отношение на законността на тази стъпка, неговото правителство никога не постави под въпрос местоположението на посолството, нито предприе опити да го премести.

През това време опозиционните партии, като Демократичната партия на Косово (ДПК) и Демократичната лига на Косово (ДЛК), запазиха мълчание по конфликта между Иран и Израел, като се концентрираха върху вътрешните политически кризи. Местните медии от своя страна основно предаваха изявленията на правителството, като подчертаваха икономическите последици от конфликта, по-специално повишението на цените на горивата.

Босна и Херцеговина

В Босна и Херцеговина реакциите бяха по-разнопосочни и предпазливи, което за пореден път разкри политическите различия в страната. Макар до момента да няма официални изявления от страна на основните политически фигури в Босна, Рейс Кавазович, велик мюфтия и представител на Ислямската общност в Босна и Херцеговина, осъди агресията и военното нападение на Израел срещу Ислямска република Иран.

„Докато не се вижда край на страданията на народа в Газа и всички ние се надяваме на успех на международната медиация за постигане на мир и прекратяване на блокадата и глада на невинни цивилни граждани, безотговорни политици допълнително засилват насилието и вкарват света в нова спирала на насилие“, заяви той.

В Сараево обявяването на иранския отговор предизвика спонтанни митинги в подкрепа на Палестина и Иран, в които участваха предимно турски и сирийски граждани.

Посланикът на Босна и Херцеговина в Техеран посочи, че „Иран е реагирал, след като са били пресечени червени линии“ и че Иран „само се защитава“.

По време на войната в Босна Иран беше една от първите страни, които подкрепиха военно и дипломатически босненското правителство, тогава ръководено от Алия Изетбегович.

Оттогава връзките между двете страни продължават официално чрез умерено културно и дипломатическо сътрудничество.

Въпреки че държавните институции остават предпазливи, Босна и Херцеговина остава дълбоко разделена по въпросите на Близкия изток. Милорад Додик, президент на Република Сръбска, беше поканен през април в Израел и открито подкрепя страната в войната й срещу Газа.

От страна на Федерацията, събранието на ортодоксалните равини, планирано за 13 юни в Сараево, беше отменено след критики от федерален министър, който осъди „геноцида срещу цивилното население в Газа“.

Сърбия

Подобно на това, че Сърбия заема официално неутрална позиция в контекста на войната в Украйна след нападението на Русия, както и в израелско-палестинския конфликт, тя се опитва да приложи същата стратегия в сблъсъка между Израел и Иран.

Откакто Александър Вучич дойде на власт, външната политика се състои в балансиране между Русия, Китай, САЩ, неалигнатите страни и Европейския съюз (ЕС).

Сърбия все още не е приела санкции срещу Русия, директните въздушни линии остават.

Европейският съюз засили тона, когато президентът Вучич посети парада на 8 май в Москва, но европейските институции не предприемат конкретни мерки.

„Между 2023 и 2024 г. износът на оръжие за Израел се увеличи от 1,4 млн. на 42 млн. долара. Това е пряко съучастие в трагедията в Газа“, смята Бошко Якшич, анализатор по външна политика в Белград, бивш журналист в ежедневника „Политика“ от времето на неговия разцвет.

Според него, ако войната се проточи, Сърбия ще остане „неутрална“, но на страната на Израел и ще може да наложи санкции срещу Иран, ако се наложи.

Сръбската позиция се ограничава до икономиката.

„Имаме приятелски отношения и с двата народа“, каза президентът Вучич пред Сръбското радио и телевизия (РТС) вчера, 17 юни.

„Последицата от конфликта е повишаването на цените на петрола, което причинява главоболие на всички, включително и на Сърбия”, добави той.

Гърция

Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис проведе телефонен разговор с премиера на Израел Бенямин Нетаняху по инициатива на последния след първоначалните израелски удари. Мицотакис подчерта необходимостта от деескалация.

Той призна, че Иран не трябва да придобива ядрен арсенал, но подчерта, че решението се крие в дипломацията и че последното, от което се нуждае регионът, са нови конфликтни огнища.

Кириакос Мицотакис изтъкна необходимостта от незабавно прекратяване на огъня в Газа, освобождаването на заложниците и безпрепятственото предоставяне на хуманитарна помощ.

Румъния

Румънските власти дадоха първата си официална реакция на конфликта между Иран и Израел на 15 юни чрез изявление на Министерството на външните работи.

МВнР изрази „дълбока загриженост“ от ескалиращата ситуация в региона, като подчерта, че дипломатическите усилия са от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшно влошаване и за осигуряване на договорено и проверимо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с принципа на неразпространение.

Министерството потвърди „правото на Израел да се защитава и да защитава населението си“, като същевременно подчерта, че сигурността в региона зависи от „активното дипломатическо ангажиране“.

„Румъния ще продължи да координира действията си с партньорите и съюзниците си, за да допринесе за дългосрочната стабилност в региона“, се добавя в изявлението.

Министерството отбеляза също, че румънските дипломатически мисии и консулски служби в засегнатите райони са напълно мобилизирани и готови да окажат съдействие за осигуряване на безопасността на румънските граждани. | БГНЕС

---

От Милица Чубрило Филипович (Белград), Омбелин Дюпра (Сараево), Белгзим Камбери (Прищина), Катерина Сула (Тирана), Матилд Варда (Истанбул), материал за Le Courrier des Balkans.