Секретна оценка на американското разузнаване стига до извода, че водещи фигури от режима на Николас Мадуро, сред които и вицепрезидентът Делси Родригес, са в най-добра позиция да оглавят временно управление в Каракас и да гарантират краткосрочна стабилност, ако автократът загуби властта. Това разкриват запознати с документа източници, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“.
Анализът на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) е бил представен на президента Доналд Тръмп и обсъден в тесен кръг висши представители на администрацията. Част от тях посочват, че той е повлиял на решението на Тръмп да подкрепи вицепрезидента на Мадуро, а не опозиционната лидерка и носителка на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо.
Оценката хвърля светлина върху отказа на Тръмп да застане зад опита на опозицията да поеме управлението на Венецуела след дръзката американска военна операция миналата седмица, при която Мадуро беше заловен и отведен в САЩ за съд. Както и през първия си мандат, Тръмп е убеден, че стабилност в близък хоризонт е възможна единствено ако наследникът на Мадуро разполага с подкрепата на армията и ключовите елити.
По думите на източниците висши представители на администрацията са възложили на ЦРУ да изготви анализа и са го обсъждали при планирането на действията „ден след това“ за Венецуела. Точната дата на изготвяне на документа не е ясна, но той е бил докладван на президента през последните седмици.
Докладът не разглежда сценарии за отстраняването на Мадуро и не призовава за това, а оценява вътрешната обстановка в страната при евентуална загуба на власт. Като възможни временни ръководители, способни да поддържат ред, са посочени Родригес и още две водещи фигури от режима. Освен нея най-влиятелни се смятат вътрешният министър Диосдадо Кабельо и министърът на отбраната Владимир Падрино, които контролират полицията и армията. Бивши американски и венецуелски представители предупреждават, че двамата твърдолинейни политици могат да блокират всеки преход, а и двамата са обвиняеми в САЩ по дела, сходни с тези срещу Мадуро, което прави сътрудничество с Вашингтон малко вероятно.
Разузнавателната оценка стига до извода, че Едмундо Гонсалес Урутия, възприеман от мнозина като реалния победител на изборите през 2024 г., и Мачадо биха имали сериозни трудности да наложат легитимност като лидери на фона на съпротива от лоялните на режима служби за сигурност, мрежи за трафик на наркотици и политически противници. Мачадо, която се позиционира близо до администрацията на Тръмп, последователно хвалеше твърдата му линия срещу Мадуро и през октомври заяви, че той заслужава Нобеловата награда за мир, която тя е получила, посвещавайки я на „решителната му подкрепа за нашата кауза“.
Мадуро, изведен в Ню Йорк, се яви 5 януари пред федерален съд по обвинения в наркотероризъм и пледира невинен. В края на миналата година ЦРУ е изградило източник във вътрешния му кръг, който е предоставял информация за местонахождението му, съобщи по-рано „Уолстрийт Джърнъл“. Прецизното проследяване, включително чрез стелт дронове, е позволило на подразделение „Делта“ на американската армия да задържи Мадуро и съпругата му по време на операцията.
Държавният секретар Марко Рубио, министърът на отбраната Пийт Хегсет и други високопоставени представители са информирали в понеделник следобед двупартийна група законодатели за действията на администрацията по венецуелската тема.
Анализатори за Латинска Америка отдавна предупреждават, включително и по време на първия мандат на Тръмп, че свалянето на Мадуро без подготвен наследник би могло да даде тласък на въоръжени фракции, съперничещи политици и престъпни групи, което да доведе до сериозна криза със сигурността.
Дейвид Смийлд, професор в Университета „Тюлейн“ и специалист по Венецуела, определя като „магически реализъм“ очакването Мачадо или друг опозиционен лидер да поеме властта безпрепятствено. По думите му по-разумен ход би бил Родригес да бъде притисната да започне преход, но проблемът е, че не личи „някой в САЩ активно да води преговори“.
„Президентът и екипът му по национална сигурност вземат реалистични решения, за да гарантират, че Венецуела ще се приведе в съответствие с интересите на Съединените щати и ще стане по-добра страна за венецуелския народ“, заяви говорителката на Белия дом Каролайн Левит, като отказа конкретен коментар за разузнавателния доклад.
Администрацията на Тръмп предлага различни версии за бъдещите отношения с Родригес, която САЩ възприемат като прагматичен политически оператор. След първоначално твърд тон тя сигнализира готовност за диалог и е разговаряла с Рубио. В неделни телевизионни интервюта той заяви, че Вашингтон ще я принуди да действа в интерес на САЩ чрез военна „карантина“ за прихващане на санкционирани петролни танкери, лишавайки Венецуела от приходи. Часове по-късно Тръмп изрази предпочитание за директен контрол, без да уточнява механизмите, като заяви пред репортери, че САЩ „са начело“ и се нуждаят от пълен достъп до петрола и други ресурси, за да „възстановят страната“.
Подкрепата на Тръмп за Родригес и отказът от опозицията на Мачадо изненадаха нейните съветници и много от привържениците ѝ в САЩ. Президентът заяви, че тя „няма подкрепата или уважението в страната“, необходими за поемане на властта при демократичен преход.
По-рано Тръмп и ключови негови съюзници публично издигаха движението на Мачадо като най-добрия вариант за наследяване на властта. През януари той я похвали в публикация в Truth Social за това, че „мирно изразява гласа и ВОЛЯТА на венецуелския народ“, а Рубио, един от най-видимите ѝ поддръжници, подписа писмо за номинирането ѝ за Нобелова награда за мир. Близки до президента, включително синът му Доналд Тръмп-младши, също често я представяха като бъдещето на венецуелската демокрация.
Зад кулисите обаче Тръмп е скептичен към опозицията, след като по време на първия му мандат тя не е оправдала очакванията, обяснява Хуан Крус, тогавашен водещ съветник по Латинска Америка в Белия дом. Санкциите срещу държавната петролна компания, дипломатическата изолация на Мадуро и опитите за бунт в армията не дадоха резултат, нито военните, нито обществото се надигнаха. Това затвърди възприятието на Тръмп, че опозицията е надценила възможностите си и не е изпълнила обещанията си. | БГНЕС