Независимостта е доказателство за това колко стабилна държава на Балканите е била България. Тя е дело на правителството и дипломацията, както и плод на целия български народ, който за тези години показва, че е най-успешно развиващата се нация в региона.

Това заяви професор Даниел Вачков в интервю за БГНЕС по повод 117 години от Независимостта на България.

„Независимостта е едно от събитията в българската история, които наистина са изцяло осъществени с активната дейност на българската дипломация. Когато говорим за ефективността на една дипломация, в случая българската, която успява да осъществи нещо, което е сериозен проблем. Обявяването на Независимостта е ревизия на международен договор, на Берлинския, което е трудно за великите сили, камо ли за малка държава като България да успее да предизвика промяна в клауза на международен договор, гарантиран от великите сили. Българската дипломация действа много адекватно и ефективно по времето на кризата за независимостта. За да може дипломацията на една държава да бъде успешна, държавата трябва да се ползва с определена тежест, за да може международната общност да приеме твоите тези“, заяви проф. Вачков.

През 1908 година избухва една криза, в която българската дипломация и правителство реагират доста умело, посочи проф. Вачков, след което заяви: „Лятото на 1908 година в Османската империя е извършен военен преврат, който в началото заявява, че ще въведе реформи, ще демократизира държавата и ще даде права на всички народи, това са младотурците. Много скоро става ясно, че българското правителство има основание да е резервирано към декларациите, които те отправят. Става ясно, че зад фасадата на демократичност се опитва да бъде възроден един турски национализъм в Османската империя, който да подчини огромните нетурски общности. Новият режим иска да покаже, че България не може да се разглежда като самостоятелна държава“.

„Първият сериозен конфликт в българо-османските отношения е нанесена сериозна дипломатическа обида на България. Османската империя организира официален прием по повод рождения ден на султана. По повод на този официален прием всички акредитирани дипломати в Османската империя са поканени, а българският не е. Дадено е да се каже, че българският представител ще бъде поканен с представителите на провинциите, което е абсолютно неприемливо – нас да ни тълкуват като несамостоятелна държава, а просто провинция. Те се позовават на Берлинския договор, но ние много отдавна сме си извоювали да ни третират като самостоятелна държава. Тогава България оттегляме нашия дипломат и започваме сериозно да обмисляме, че трябва да обявим Независимостта, защото формално този статут, който имаме, може да ни поставя постоянно в подобна ситуация да ни унижават“.

Формално Източна Румелия още съществува на книга, уточни професорът.

„Съединението е признато, но с Топханенския акт Източна Румелия съществува, просто българският владетел е княз на Княжество България и губернатор на Източна Румелия. Този въпрос с обявяването на Независимостта би се решил юридически – да падне това формално съществуване на Източна Румелия като османска провинция“, заяви Вачков.

„Българската дипломация подготвя Независимостта със сондиране на великите сили. България е коректна дипломатически, че тя желае да реши проблема двустранно с Османската империя, в духа на едни добросъседски отношения. Османската империя показва, че не е склонна това да се случи по такъв път. В този момент Австро-Унгария също се опитва да ревизира Берлинския договор, като анексира Босна и Херцеговина. В резултат от това промяната на българския статут към независимост става част от едни общи усилия за промяна на договора. В резултат от това България започва да сондира. Князът на официално посещение в Австро-Унгария обсъжда този въпрос и разбира, че там са склонни да подкрепят България да обяви независимост. Оказва се, че и Русия при определени условия също е склонна. По този начин България успява да подготви почвата“, коментира Даниел Вачков.

Когато княз Фердинанд пристига в Русе, където е посрещнат от българския министър-председател Александър Малинов се насочват към Велико Търново. На 22 септември с манифест България е обявена за царство, независима държава и нейният владетел за цар.

На въпрос от БГНЕС дали е имало шанс да се стигне до световен конфликт заради обявяването на българската независимост и на следващия ден анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария Даниел Вачков заяви:

„1908 година се разглежда като критична година за мира в Европа. Обявяването на българската независимост не е някакъв акт, който да предизвиква определена враждебност. Това ние го потвърждаваме, като след обявяването на Независимостта българите пращат послание до Цариград, като казват, че това е акт, който не е насочен срещу Османската империя. Това е акт, който отразява зрелостта на българската държава и нейното право тя да вземе полагащото и се място в международните отношения“.

„На следващия ден, 23 септември, Австро-Унгария ревизира Берлинския договор, като обявява, че Босна и Херцеговина е част от тях. Тук става въпрос за ревизиране на граници. Остро тук реагира Сърбия, която в началото на XX век е в националистически възход и все по-остро разглежда възможността в недалечно бъдеще да присъедини Босна и Херцеговина в идеята за Велика Сърбия. По този начин избухва много силен дипломатически конфликт между Австрия и Сърбия. По това време Сърбия е ориентирана плътно към Русия и от тази гледна точка опасността от един австро-унгаро-сръбски конфликт да прерасне в световен конфликт е сериозна, като се има предвид, че Първата световна война започва точно между Австро-Унгария и Сърбия. 1908 година наистина има голямо напрежение“, коментира още проф. Вачков.

„Българската дипломация се представя на ниво, показва от една страна докъде е готова да отиде, докъде може да направи отстъпки и докъде няма да се правят отстъпки. Показваме готовност да решим въпроса, като даваме сигнал на великите сили, че няма да рискуваме световния мир и сме готови. Независимостта е едно събитие, което е доказателство за това колко стабилна държава на Балканите е била България. Тя е един акт, който за разлика от други празници, които имаме, е събитие, което е пряко свързано с директното участие на българското общество. Съединението е дело на целия български народ. Независимостта е по-скоро дело на правителството и дипломацията, но то е плод на целия български народ, който за тези години показва, че е най-успешно развиващата се нация на Балканите. Независимостта на една държава и народ се свързва с това той да може успешно и самостоятелно да решава своите въпроси, да може да извоюва положение в международните отношения. Това е един ден, който трябва да се знае и помни в българското общество“, заяви още професор Даниел Вачков. | БГНЕС