За четвърти пореден ден Кувейт беше подложен на нови ирански въздушни удари срещу инсталации за обезсоляване на морска вода и електроцентрали. Атаките поставят тази измъчвана от суша държава в Персийския залив, която разчита почти изцяло на обезсоляването за водоснабдяването си, под безпрецедентен натиск.

Сирени за въздушна тревога, опасения за недостиг на вода и страна, задушаваща се под заплахата от суша. Ислямската република Иран отново атакува електроцентрали и съоръжения за обезсоляване в Кувейт в понеделник, 20 юли, като предизвика пожари. Това беше четвъртият пореден ден на нападения срещу подобна инфраструктура.

В отговор властите призоваха населението да намали потреблението на електроенергия – особено използването на широкоразпространените и енергоемки климатици – за да бъде гарантирано непрекъснатото електроснабдяване.

Тревоги за водата в пустинния регион

Още през март Бахрейн, а след това и Кувейт, бяха подложени на ирански удари срещу обезсолителни станции. Сега обаче, атакувайки тези съоръжения в разгара на лятото, Иран нанася особено тежък удар на Кувейт.

Разположена в регион, където наличието на вода е десет пъти по-ниско от световната средна стойност, монархията осигурява около 90% от прясната си вода чрез обезсоляване на морска вода.

Освен това в Кувейт производството на електроенергия и обезсоляването често се извършват в една и съща когенерационна централа. С един удар Иран може едновременно да прекъсне водоснабдяването и електрозахранването.

Техеран оправдава нападенията с американското военно присъствие. В Кувейт са разположени около 13 000 американски военнослужещи – един от най-големите американски контингенти в региона.

Кувейт „страда и от своето географско положение“, обяснява докторът по геополитика Рафаел льо Магоариек. Разположен само на няколкостотин километра от иранска територия, Кувейт е „лесна мишена“ за Иран, който може да го атакува с минимални разходи, без да използва сложни технологии, посочва авторът на книгата „Геополитика на държавите от Залива“.

Съединените щати също са обвинявани в подобни действия. Иран твърди, че на 7 март американски удар е поразил обезсолителна станция на остров Кешм – обвинение, което Вашингтон отрича. На 18 юли американски удари унищожиха обезсолителната станция Бонджи край Джаск и повредиха друго съоръжение на остров Кешм, оставяйки около 10 000 души в двайсетина села без питейна вода, съобщи иранската държавна телевизия.

Този тип война е „безпрецедентен за региона“, но е бил предвидим, коментира Пиер Блан, преподавател по геополитика в Bordeaux Sciences Agro и Института за политически науки в Бордо.

„Основната слабост на тази система за водоснабдяване е, че тя зависи от ограничен брой обезсолителни станции, които са изключително уязвими“, обяснява той.

В същото време, уточнява Блан, не става дума за широко рекламираната „война за водата“. Достъпът до вода не е причината за конфликта. По-скоро това е „война чрез водата“ – форма на „хидравлично насилие“.

Кувейт е атакуван, защото не може да отвърне

Ирански медии заговориха за възможни удари по подобна инфраструктура още в края на януари 2026 г., отбелязва Клеман Терм, сътрудник на Международния институт за ирански изследвания.

След травмата от войната в Залива Кувейт се стреми да стои далеч от големите регионални геополитически противопоставяния. Управляващата династия Ал Сабах се противопоставя на нормализиране на отношенията с Израел и избягва агресивна реторика към Техеран, за разлика от някои свои съседи.

Въпреки това от февруари насам Кувейт е бил подложен на около 1400 ирански ракетни и дронови атаки, което го прави най-атакуваната държава след Обединените арабски емирства.

„Няма връзка между политическата позиция на дадена държава и това дали тя ще бъде атакувана от Иран“, смята Клеман Терм.

Кувейт и американският контингент там са мишена, защото страната „не разполага с въоръжени сили, които да отвърнат“. „Тя няма да воюва с Иран и именно затова е атакувана“. Уязвимостта ѝ позволява на Техеран „да наложи цена, без самият той да понесе военни последици на собствена територия“.

От началото на настоящата „трета война в Залива“, започнала на 28 февруари след израелски и американски удари по Иран, външният министър Абас Арагчи и президентът Масуд Пезешкиан многократно се опитаха да успокоят арабските си съседи.

„Държавите от региона са братя“, заяви Пезешкиан през март, като подчерта, че иранските удари на територията на мюсюлмански държави са насочени единствено срещу американските интереси.

„Когато обаче бъде ударена обезсолителна станция, особено в Кувейт, първата жертва не е Вашингтон, а цивилното население“, подчертава независимият изследовател Рашида-Шахида Абабса, специалист по американската политика в Близкия изток.

„Това, което Кувейт преживява днес, не изпитахме дори по време на иракската инвазия – що се отнася до психологическия натиск и несигурността“, заяви пред АФП кувейтският държавен служител Насер ал Дафири.

Според Абабса Иран води „психологическа война“. Показвайки, че подобна жизненоважна инфраструктура може да бъде поразена въпреки американските бази, Техеран се стреми да убеди монархиите от Залива, че американският чадър за сигурност „не е нито пълен, нито безпогрешен“.

„Големият сатана“

Според Клеман Терм този конфликт е практическо проявление на целите на Ислямската революция от 1979 г., която поставя като условие за добросъседски отношения прекъсването на връзките със Съединените щати.

„Според идеологическата доктрина на аятолах Хомейни Съединените щати са Големият сатана, срещу когото всички трябва да се борят“, посочва той.

Над региона обаче тегне и съвсем различна заплаха. Според Обсерваторията „Отбрана и климат“, координирана от Института за международни и стратегически отношения (IRIS), до 2050 г. естествените запаси от прясна вода на човек в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Саудитска Арабия, Оман, Кувейт, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Катар – ще намалеят до едва 59 кубически метра годишно, което е 55 пъти по-малко от сегашното равнище във Франция.

Някога бреговете на Арабско море са били осеяни с малки рибарски селища. След откриването на петрола през втората половина на XX век там изникват небостъргачи.

Климатиците и обезсоляването на морска вода превръщат модерния живот в Кувейт и съседните му държави във възможен благодарение единствено на въглеводородите.

Затова, според Рафаел льо Магоариек, климатичните промени остават „заметени под килима“ от управляващите монархии. Изправянето срещу този проблем би поставило под въпрос оцеляването на режими, които живеят от приходите от петрола, както и самата възможност тези територии да останат обитаеми без климатизация и технологии за обезсоляване.

„Когато Иран атакува заводите, които произвеждат тази вода, той всъщност води война срещу самата обитаемост на територията“, заключава изследователят. | БГНЕС 

------- 

Анализ на "Франс 24"