Отказът на Северна Македония да изпълни условията, заложени във френското предложение от 2022 г., прието от Съвета на Европейския съюз и одобрено от македонския парламент, бележи критичен момент в съвременната история на страната.

Блокирането на европейската интеграция чрез отказа българската общност да бъде вписана в Конституцията ще има сериозни последици за държавността, икономиката и вътрешнополитическата стабилност на Северна Македония.

Най-прекият резултат е загубата на инерция по пътя към ЕС и фактическото отделяне на страната от общия процес на присъединяване. Северна Македония вече беше разделена от Албания, която започна да отваря първите преговорни клъстери, докато Скопие остана в институционален застой.

Така страната губи възможността напредъкът ѝ да бъде оценяван според собствените ѝ заслуги и постепенно се нарежда сред изоставащите държави от Западните Балкани, заедно с Босна и Херцеговина и Косово.

Скопие подкопава и натрупания дипломатически капитал пред Брюксел и Вашингтон. Преговорната рамка от 2022 г. не е двустранно споразумение между България и Северна Македония, а официален документ на целия Европейски съюз. Отказът тя да бъде изпълнена с аргумента, че липсват достатъчно гаранции, се възприема в Брюксел, Берлин и Париж като неспазване на вече поети държавни ангажименти. Това трайно руши доверието в Северна Македония като предвидим и надежден партньор.

Към политическите щети се прибавят и значителни пропуснати икономически ползи. Забавя се достъпът до средства по Плана за растеж на Западните Балкани. Без напредък по основните преговорни глави и без подобрение на добросъседските отношения страната рискува да загуби стотици милиони евро под формата на грантове и преференциално финансиране.

Изостава и инфраструктурната свързаност. Политическият застой възпрепятства ключови регионални проекти, сред които трансевропейският транспортен Коридор 8, свързващ Италия, Албания, Северна Македония и България.

Намалява и интересът на чуждестранните инвеститори. Международен капитал търси стабилност и предвидимост, а държава с блокирана европейска перспектива неизбежно се възприема като пазар с по-висок политически риск.

Северна Македония губи и най-важния външен стимул за провеждане на вътрешни реформи. Европейската интеграция традиционно е основният двигател на промените в правосъдието, борбата с корупцията и укрепването на административния капацитет. Без натиска и наблюдението на Европейския съюз проблеми като клиентелизма, политическото влияние върху съдебната система и корупцията ще се задълбочават.

Зад пропагандните внушения за „български диктат“ и „враг от Изток“, използвани от Християн Мицкоски и ВМРО-ДПМНЕ, се крие добре пресметната вътрешнополитическа стратегия:

На първо място, управляващите използват външнополитическия конфликт, за да отклонят вниманието от вътрешните проблеми. Когато едно правителство няма ресурс или политическа воля да се справи с кризите в здравеопазването, съдебната система и икономиката, то създава образа на външен враг. Твърдението, че София налага „диктат“, измества обществения разговор от липсата на реални резултати във вътрешното управление.

На второ място, ВМРО-ДПМНЕ се превърна в заложник на собствената си предизборна реторика. Партията спечели изборите през 2024 г. с обещанието, че няма да допусне конституционни промени „под български диктат“. По този начин тя обвърза управлението си с позиция, която блокира европейското бъдеще на страната и я прави зависима от чужди политически интереси.

На трето място, правителството поддържа илюзията, че преговорната рамка може да бъде променена. Сред предлаганите варианти е конституционните изменения да влязат в сила едва след пълноправното членство на страната в ЕС. Брюксел и София многократно заявиха, че постигнатият през 2022 г. консенсус няма да бъде предоговарян. Въпреки това тази теза продължава да се поддържа, за да се печели време и вината за блокадата да бъде прехвърлена върху Европейския съюз и България.

На четвърто място, управляващите използват традиционния страх от застрашена идентичност. Македонският политически елит от години внушава, че езикът, историята и националното самосъзнание са под заплаха. Представянето на вписването на българите в Конституцията като „български диктат“ е манипулативно. В основния закон на Северна Македония вече са посочени редица общности, сред които албанци, турци, роми, власи, сърби и бошняци.

Вследствие на всичко това, наред с преките щети, пред страната се очертават и сериозни стратегически рискове:

Първият риск е свързан с етническия баланс и ролята на албанската общност. Албанците в Северна Македония, които представляват над 24% от населението, разглеждат членството в ЕС като основен национален приоритет. Всички водещи албански партии, както от управляващата коалиция, така и от опозицията, настояват конституционните промени да бъдат приети незабавно. Нараства опасението, че македонският етнически национализъм блокира бъдещето на цялата държава. Това може да постави под съмнение духа на Охридското споразумение и да разклати модела на вътрешно обществено единство.

Вторият голям риск е демографският срив и циничният двоен стандарт. Заради липсата на реална европейска перспектива хиляди македонски граждани продължават да кандидатстват за българско гражданство въз основа на доказан български произход. В същото време публичните скандали неведнъж са разкривали, че видни фигури във ВМРО-ДПМНЕ са притежатели на редица европейски гражданства (включително български). За политическата върхушка очевидно съществува лична европейска перспектива, която те хладнокръвно и съзнателно отнемат от собствения си народ.

Третият риск е задълбочаването на политическата и икономическата зависимост по оста Будапеща, Белград и Скопие. Отдалечаването от европейския консенсус насочва правителството в Скопие към алтернативни геополитически центрове. Това се изразява в засилване на сръбското влияние чрез концепцията „Сръбски свят“, във финансова зависимост от Унгария чрез кредити и медийни мрежи, зад които при управлението на Виктор Орбан прозираха китайски и руски интереси. Така Северна Македония се превръща в сива зона на Балканите, уязвима към външен натиск и хибридно влияние.

Настоящият курс на Скопие все повече се превръща в политика на самоизолация. Под претекст, че защитава националното достойнство, правителството на Християн Мицкоски жертва стратегическия европейски път на страната, обслужва чужди интереси и поставя под риск независимостта на Северна Македония.

Колкото по-дълго Скопие отказва да изпълни поетите ангажименти, толкова по-слаба, икономически зависима и демографски обезлюдена ще става страната. Това подкопава именно суверенитета и националната идентичност, които правителството твърди, че защитава. | БГНЕС

---

Анализ на отдел Международни новини на агенция БГНЕС