По същия начин, по който Наполеон Бонапарт унищожи своите якобински опоненти отляво и монархическите си противници отдясно, Тръмп напълно разгроми както левите си демократични съперници, така и старата републиканска върхушка. 

След като Наполеон завладя Франция, той продължи своето шествие. С блестящи военни техники и неконвенционална (и безскрупулна) дипломация, той победи и разби коалиция след коалиция. След битката при Аустерлиц и Йена, той се превърна в най-могъщия европейски владетел от времето на Карл Велики. 

Подобно на Наполеон, Тръмп инстинктивно разбира динамиката на властта. Контролът му над вътрешната политическа сцена му позволява да концентрира повече власт, отколкото който и да е от предшествениците му в мирно време. Тази концентрация от своя страна му позволява да провежда външна политика, без да се оглежда за Конгреса. Тръмп изглежда вярва, че това ще му гарантира поредица от триумфи във външната политика, които ще укрепят имиджа му и следователно властта му в страната.

Тръмп е по-малко милитаристки настроен от великия корсиканец, но не е по-малко амбициозен. Въпреки заплахите, които отправя към Гренландия и Канада, човекът от Куинс не се опитва да реши вътрешните си проблеми, като започва войни в чужбина. Тръмп – макар и като Наполеон да е завършил военно училище – би предпочел да бъде известен като миротворец, а не като военачалник. Той не иска да завладее света, но много би искал да го владее.

Подобно на императорите, които искаха чуждите варвари да признаят върховенството на Китай чрез ритуални прояви на почит в императорския двор, американският президент иска чуждестранните владетели да му показват уважение. Където и да настъпи мир, дали в Газа, Украйна, Кавказ, Конго или Кашмир, той иска да получи заслугите. По отношение на климатичните промени, глобалното данъчно облагане и търговията, той е разкъсал старите правила и ги е заменил със свои собствени. Подобно на Наполеон, Тръмп се надява, че славата от триумфите му във външната политика ще подкрепи популярността му у дома.

Сега, подобно на Наполеон, когато се срещна с цар Александър I в Тилзит през 1807 г., Тръмп се опитва да сключи голяма дипломатическа сделка с Русия, без досадни европейци на масата. Точно както Наполеон отстрани европейските кралски особи като кралицата на Прусия Луиза в Тилзит, Тръмп държи на разстояние председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Постигането на споразумение с Русия беше от решаващо значение и за двамата лидери.  Тръмп ухажва Владимир Путин по свой обичаен груб начин. От една страна, Тръмп предлага на Русия широки отстъпки и възстановяване на икономическите отношения със Запада в замяна на компромисно споразумение за мир. От друга страна, той показва на Кремъл колко неприятна може да бъде враждата с Америка. Решението на президента да наложи огромни мита на Индия, ако тя продължи да внася руски петрол, е пряка заплаха за остатъците от руската икономика. То има за цел да покаже на Кремъл, че Америка е сериозна. Вашингтон не би навредил лесно на отношенията си с важен партньор като Индия. Белият дом се надява, че Путин ще разгледа митата за Индия като доказателство, че Тръмп наистина е отегчен от лицемерието на Москва. Междувременно, сключването на мирно споразумение между бившите съветски републики Армения и Азербайджан демонстрира способността на Америка да влияе на събитията в задния двор на Русия и удари Кремъл в чувствителна точка.

Наполеон сключи споразумение в Тилзит, но то не го направи щастлив. Ако Тръмп е мъдър, ще се поучи от падането на Наполеон. Неумолимият стремеж на френския император към надмощие го вкара в капан. Изискванията, които той поставяше на чуждите държави, бяха толкова строги, а той толкова често променяше приоритетите си и нарушаваше стари споразумения, за да сключи нови и по-добри, че в крайна сметка противниците на Наполеон отказаха да преговарят с него. След като Наполеон окупира Москва, Александър I смята, че компромис с Наполеон ще застраши мястото му на трона. Той отказва да сключи споразумение. Наполеон, неспособен да постигне желаната победа, е принуден да се оттегли. Докато френският владетел се опитва да укрепи властта си, страни като Прусия и Австрия, които той е победил и принудил да се присъединят към него, се обръщат срещу отслабена Франция и помагат за края на империята на Наполеон.

Това е заплахата, пред която е изправен Тръмп, докато се стреми към звездите. Докато нещата му вървят добре, опонентите му ще кипят отвътре, докато възхваляват величието му и се подчиняват, или поне така изглежда, на желанията му. Номинациите за Нобелова награда за мир ще валят като есенни листа. Почтителни чуждестранни пратеници ще се кланят и ще се подмазват. Преддверията на Мар-а-Лаго ще гъмжат от подлизурковци. Но ако Тръмп претърпи неуспехи, настроението бързо ще се промени. І БГНЕС

------

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.